Преди да тръгна за Португалия, непрекъснато чувах колко прекрасно, незабравимо и вълнуващо е преживяването Еразъм и с колко много други Еразъм студенти от различни държави ще се запозная. Февруари беше към края си,  а аз познавах не повече от 5 такива студенти и то само от лекциите. С нетърпение очаквах обещаното Welcome party (парти за Добре дошли), където евентуално щях да се срещна с повече Еразъм студенти.

DSC05771

В квартирата живях с още 6 човека, като всеки си имаше стая и използвахме обща кухня. От тях имаше 3 португалци, които две седмици след пристигането ми напуснаха. Опитвам се, но не мога да си спомня имената им. Останалите трима бяха Татяна от Бразилия, Аня от Полша и Митко от Варна. И тримата, обаче, учеха в университета до вкъщи и знаеха малко за Политехническия университет, ако изобщо знаеха.

DSC00773
На разходка със съквартирантката Аня, през Коимбра минава река Мондего

Често си правехме разходки с Аня, и двете искахме да опознаем Коимбра. Първият ми спомен с Татяна пък, е как при запознаването ни тя ми каза: “Много ми е приятно, но английският ми не е добър”. Това беше нещо като синдром на всички бразилци, дошли на Еразъм в Португалия. Естествено, че щом идваш от Южна Америка в Европа, ще избереш държавата, в която говорят твоя език. И английски изобщо няма да ти трябва. Дали?

В Коимбра имаше наистина много студенти от Бразилия и сякаш си бяха едно “затворено общество”, което само от време на време се “пропукваше”. Отдавам го единствено и само на това, че самите те не вярваха, че могат да се справят с английския и предпочитаха да си бъдат в свои води. Татяна, обаче, го преодоля и разбра, че говори доста добре английски, щом и политически теми сме обсъждали.

Спомням се, че една вечер се позвъни на вратата, отворих и едно момиче влезе в кухнята, за да вземе тава за печене. Сигурно съм я гледала учудено и на излизане тя се сети да се представи. Казва се Моника и е от Полша. Попита за моето име и когато казах, че и аз съм Моника, тя възкликна “О, ти си пристигнала,  Поли ми спомена, че нейна колежка от България ще идва на нейното място в тази квартира. Аз живея отсреща и довечера има парти в нас, трябва да дойдеш”. Отидох и се запознах с доста чуждестранни студенти, но никой от тях не учеше в ESEC!?

Затова аз продължавах да очаквам покана за заветното Welcome party на моя университет. В началото на март най-после получих email с информация, че партито ще бъде на 13 март, в Аграрния факултет (ESAC) от 16:30ч. Нямах представа какъв е този факултет, къде се намира и пр.., но в имейла пишеше, че ще има организиран транспорт от всеки от останалите факултети на Политехническия университет.

Тогава ми се изясни картинката. Политехническият университет далеч не е само оранжевата сграда, в която бяха моите лекции. Факултетите са 5 –  ESEC (там учех аз), ESAC (там щеше да е партито), ISEC, ISCAC и ESTeCS. Сградите бяха пръснати из целия град, затова и имаше осигурен транспорт за партито.

Парти в аграрен факултет. От 16:30ч. Звучеше обещаващо…

13 март дойде и цял автобус очакваше всички Еразъм студенти от моя факултет ESEC на входа на сградата. Това бяха онези 20тина човека от срещата с координатора. С някои от тях се срещах по-често, защото имахме общи лекции. Това бяха Солéн от Франция и Юли от Бразилия, с тях двете два пъти седмично имах лекции по Маркетинг в туризма (Marketing Turistíco).

Със Солéн от Франция и Юли от Бразилия

Автобусът обиколи всички останали факултети и тогава ми стана ясно, че наистина ще се запозная с много хора.

1925344_605526789526107_1291718937_n

След около 15-20 минути пристигнахме, бяхме в покрайнините на града и влязохме в нещо като огромна ферма. Не виждах сграда, която евентуално може да бъде учебно заведение. Имаше зайци, кокошки, токачки, патици, котки и подобни животинки.

На входа на “фермата” любезно ни посрещаха португалски студенти, раздаваха ни рекламни материали на Политехнически университет Коимбра  (папки, химикали, тениски) и получавахме бадж с името си от едната страна, от другата – знамето на държавата, от която сме. След като всеки си получи подаръците, се събрахме заедно всички чуждестранни студенти, от всички факултети.  Португалците (организаторите) се представиха и казаха, че трябва да се групираме в екипи от по 10-15 души, по възможност да няма повече от двама с еднаква националност (от България бях само аз). Всеки екип ще си има за водач един португалец (за нас беше Сара), който ще ни разведе из ESAC и ще ни дава задачи. В 20:00ч. абсолютно всички ще се съберат в столовата на университета (който университет все още не виждах къде е) и истинското парти започва.

Стана голяма шумотевица, докато се разделим на екипи. Не си спомням на какъв принцип се събрахме точно тези хора, които се събрахме, но до края бяхме заедно. Не просто до края на партито, а до връщането на всеки в държавата, от която е. Всъщност, и до днес, но за това по-нататък. Всеки екип трябваше да избере име, едно момче, което тогава не ми беше познато, извика “Bitches” и така остана. (Сара, нашият водач, много хареса това име.)

1557556_611836678892197_167208021_n
B*tches

Разходката започна и аз бях очарована от това, което виждах. За пръв път се качих кон, това беше една от “задачите”. Имаше много поляни, където пасяха крави и коне. Зеленчуковите градини бяха подредени “като по конец”, очевидно беше, че и за животните се полагат много, много грижи. Опитвахме традиционно португалско “сирене”, както и португалско вино и още няколко вида алкохол. Стигнахме дори до арена за корида!

DSC00997

1896926_10201703260078508_1991486959_n

DSC01009

DSC01019

ESAC се разполагаше на огромна площ и със сигурност можехме да обикаляме още дълго, но навън вече стана тъмно, а пък и имаше определен час, когато всички да сме в столовата за вечеря. Е, вече стигнахме до сградата на факултета (имало и сграда все пак). Когато влязохме, в коридора ни очакваше дълга маса с различни сирена, кашкавали и т.н., както и група студенти, които изпълняваха традиционни португалски песни и танци.

DSC01034

В столовата ни очакваше вечеря, отново традиционна португалска кухня. Отне ми известно време, за да свикна с нея, но е вкусна, признавам. И тук имаше оркестър, готвачите от кухнята дори дойдоха да танцуват,  смяхме се много. После направиха караоке, в което се включихме всички и се смяхме още повече. Забавлявахме се!

1902993_10151909899712461_140979541_n

Когато стана полунощ, партито приключи и беше време да си ходим. Сега стана интересно, защото повечето от нас нямаха представа къде са, но португалците поне ни изпратиха до автобусна спирка, откъдето да хванем градски. Мисля, че тогава за пръв път се качих на градски транспорт в Коимбра. Автобусът беше празен, разбираемо предвид, че полунощ минаваше и изведнъж се напълни с екзалтирани Еразъм студенти, които знаеха, че приключението започна с това парти.

Чакането си заслужаваше! Партито беше изпипано до последния детайл и не просто оправда, а надмина очакванията ми. И не само моите. Едва ли всеки би се впечатлил от парти във “ферма”, но там имаше нещо специално и усетих, че започвам да се влюбвам. Да, влюбвах се в Португалия!

Веднъж седмично имахме лекции по португалски специално за Еразъм студенти от всички факултети. Преди партито бяха скучни, защото бяхме 40+ непознати чуждестранни студенти. След него, обаче, с нетърпение очаквахме точно тези лекции! Що се отнася до студентите от отбор Bitches, категорично не подозирахме какво предстои…

1897969_611836742225524_1301555904_n

Advertisements

One thought on “Моята португалска приказка (част 3)

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s