За крилете и за краката. За мечтите

Дойде времето, за което мечтаех. В болница съм (що за мечта е това?), болница за рехабилитация, за роботизирана рехабилитация. Именно за този тип рехабилитация си мечтаех и няма да отричам, дойдох тук с големи очаквания, но после и за тях ще кажа нещо.

Беше някой от първите ми дни тук, когато добрата ми приятелка Биляна Савова ми изпрати картинка със следния цитат: “Не са ти l0 изобщо не разбирах какво общо имат с мен.

Повече от ясно беше, че не ми е било ден, нещо не съм била на кеф и т.н. (пак заради големите очаквания), щом като още на другия ден не спрях да мисля за тези думи. Харесва ми да си размишлявам. Не са ми необходими крака, ако имам криле.

Истината е, че един друг пациент, млада майка, също в количка, също много амбицирана да проходи отново, първо ме прибра под крилото си. Тогава, когато очакванията ми просто бяха абсолютно излишни. Станислава ме научи на много и благодарение на нея припознах мястото като правилно и за мен. Благодаря ти, Сиси. Благодаря, че след като си тръгна, бях окрилена и чувстваща се на мястото си.

Актрисата Дрю Баримор казва, че винаги е обичала пеперудите, защото те ни напомнят, че никога не е твърде късно да се преобразим. Много искам и вярвам, че е точно така. Тази трансформация е вдъхновение и за мен. Напоследък доста често такива думи се въртят в главата ми. Природата дава прости примери, които вярвам всеки може да асоциира с даден момент от живота си.

Очакванията си сега наричам шоколад с ментов пълнеж. Първата реакция винаги е намръщване заради ментата, понякога дори сълзи. Важното е какъв е дългосрочният ефект – остава само шоколадът, а ментата евентуално може да ме усмихне.