Първият спомен с мен?

Не, не е за лексикон този въпрос или поне не за такъв на хартия.

Прекарах доста време с тези рехабилитатори и сега отново съм при тях. И някак естествено дойде този въпрос към всеки един. Любопитна съм, интересно ми е какъв е първият спомен на всеки с мен. Отговорите ме усмихваха.

По това време един цитат дойде при мен и ми хареса:

“Вървиш си с чаша кафе в ръка и изведнъж някой минава и те бута, а кафето ти се разлива навсякъде.
– Защо се разля кафето ти?
– Защото някой ме бутна.
Грешен отговор: Кафето ти се разля, защото имаше кафе в чашата ти.
Ако имаше чай в чашата, щеше да ти се разлее чаят.
Каквото съдържа чашата ти, това ще се разлее.

Така че, когато животът ни разтърси, каквото и да имаме вътре в себе си, това е което ще се разлее извън нас.
Можем да симулираме, вървейки през живота, че “чашата ни” е пълна с добродетели, но когато животът ни разтърси, от нас ще се разлее това, което в действителност имаме вътре в себе си. И истината ще излезе наяве.

Така че, добре е да се запитаме:
Какво има в моята “чаша”?”

Отговорите на въпроса за първия спомен ми показват, че в моята чаша има хубави, приятни неща, гарнирани с чувство за хумор и много сарказъм. Всичко това е добронамерено, нужно е малко време, за да се разбере.

С времето, беше трудно, но разбрах и осъзнах, че ще продължава да бъде трудно, ала не и невъзможно. Интересно е, предизвикателно е. Говоря бавно, понякога не много разбираемо за околните, И затова, когато поисках мандарина не стана ясно от произношението ми какво всъщност искам. Не и преди да ми хрумне алтернатива – малкото на портокала.

PS: Въпросът ми към рехабилитаторите не е за лексикон! Послужи ми за вдъхновение. 🙂