Обичам да пиша, да разказвам истории, да пътувам. Не обичам “празните” приказки и повърхностните разговори. Няма да ме чуете да казвам, че скучая, защото не скучая. Оценявам и най-малките неща в живота, същевременно с това не губя от поглед голямата картина.
Започнах този блог, за да разкажа какво съм преживяла в Португалия (един семестър по ЕРАЗЪМ) и се оказа, че има още много теми, по които мога и в които намирам смисъл да пиша. Вдъхновението е навсякъде около нас.
Име: Моника Георгиева
Години: 30
Място на раждане: Севлиево
Зодия: Скорпион
Образование: бакалавър Маркетинг, Икономически университет-Варна, випуск 2015.
Езици: български (рóден), английски, португалски, немски
Обичам: иновации, книги, които прочитам “на един дъх” и такива, които ме карат да мисля за нещата от живота; приключенски филми; Spotify; природата; кучета; хора с чувство за хумор; чужди езици; неформалното образование; семейството си; приятелите си; живота; думата “благодаря”; да излизам от комфортната си зона.
НЕ обичам: да ми завиждат благородно, да будя хора от сън (дори когато някой ми е казал “Събуди ме в Х часа”), правописни грешки, романтични драми (книги, филми) и изобщо всякакви драми; думата “дано”
Силно вярвам, че има ли желание, има и начин!
❤
LikeLike
Мони, във всяко твое есе има бисерче мъдрост, която е ценен урок за малки и големи. Продължавай да вдъхновяваш читателя със своите открития!
LikeLike
Мони, здравей! Публикацията ти за дървото силно ме трогна. Ще се радвам да чета още от това, което вълнува душата ти. Сърдечно те поздравявам,
LikeLike
Мони, ти си животът, а той трябва да се изжвява точно така! Обичам те, малко дете с къдрава коса!
LikeLiked by 1 person