Category: Всичко останало

“Приеми бъркотията преди твоя успех. Поддържай запаления огън, за да се издигнеш достатъчно скоро.

Винаги е така, съгласявам се. Обичам погледа върху голямата картина, в конкретния случай – намирам си някаква “логика“, какво, защо и как? Така, например, през далечната 2014 година, когато изпуснах спирката на влака в Коимбра, без значение остава количеството мои сълзи. На заден план в съзнанието ми се “роди”, сякаш се закотви, идейката, че би било добро начало на книга… Сериозно сега, не възнамерявам такива неща, бързо ще се забрави.. 🙂 може да се нарече “бъркотия” случката. Друга “бъркотия” от Португалия бяха всички лекции в университета, защото бяха на португалски език. И трябваше бързо да го науча. (Браво на мен, справила съм се с курсовите работи в университета) ..

Не след дълго (след семестъра ми в Коимбра) се появи нова бъркотия. БЪРКОТИЯ заради диагнозата, самосъжаление, отчаяние и т.н., и т.н.. Да приема се това “недоразумение”, отнема “нужното време”. Сещам се какво количество време ми беше необходимо, за да не се срамувам от инвалидната количка. “Обиждаше” ме буквалния превод на думата инвалид… Не се смятах за “невалидна”, но дълго време просто съм била свита в себе си. Почти егоист.

Не се приемам за ракета, рядко се случва да бързам, за “оправдаване” инвалидната количка е достатъчно. Оказва се, че преди над 9 години, да, може много да съм ревала в един влак. Не се срамувам, а се усмихвам на спомена. Добре е, че сълзите не угасиха кротко горящия огън, достатъчно години по-късно. Благодаря за подкрепата на всички читатели.

“Запазването на паметта се подобрява, когато записваме емоционалните преживявания със специфични детайли.”

Журналистиката е в кавички, защото разбирам думата за по-официална. Щом такава дисциплина се учи във висши учебни заведения, не звучи сериозно да казвам, че имам общо.

Когато бях в университета, пишех новини в сайт за дигитален маркетинг. Благодаря на колегите от сайта за добрата подготовка, в дългосрочен план…. Точно като вода бълваха новостите относно дигиталния свят. Интересно беше, защото Европа, още по-късно достигна България, изчакваха реда си…. Наричах ги новости, по-рядко новини. … Сега, разбирам и си давам сметка, много тънко и неуловимо като чувството ми за хумор, доволна съм, че успях да направя първата моя книга реалност.

Илюстрацията приемам съвсем просто. Нужно беше време, достатъчно време, за да се случи прецеждането през “сито” с осъзнати изисквания. Благодаря за обратната връзка от читателите и благодаря за подкрепата. 🙂

“Изкуственият интелект няма да те замести. Хората, ползващи изкуствен интелект, ще го направят.”

Все по-благодатна тема за разсъждение. Думите на един мениджър: “Харесвам кутиите, служителят с топката ще бъде уволнен.” … Истина е, че неизвестността плаши (може би диагнозата за това се е появила, да ме учи за неизвестността.. браво, “оригинално“).

От такова поколение съм, че детските ми години бяха истински. Да, трябвало е да тикам разни “кутии”, разбирала съм го като нещо трудно и не особено нужно. … И именно още тогава,, чувала съм за изкуствен интелект (AI), беше като някаква химера за бъдещето, даже не съм мислила, че ще го дочакам.

А друга истина, която намирам за уместна, не харесвам нищо изкуствено – цветя, коса, мигли…. А как интелектът ще стане изкуствен?

“Изкуственият интелект ще замени само посредствеността, но не и човечеството. Можете или да се научите да го използвате добре, или да изостанете в състезанието.”

“Това, което днес изглежда като огромна трудност и изпитание, един ден ще бъде момента, който те е направил най-силен и ти е донесъл усещането, че можеш да се справиш с всичко.”

Започвам отзад напред. Преди време бях обещала да пиша за егото, не съм забравила, но чаках момента, в който да мога да кажа нещо. В интерес на истината, като по-голямата сестра, не само, че не съм се интересувала от думата его, ами и го смятах го за много НЕредно, НЕправилно. … Всяко човешко същество се ражда с его, може би, някаква “молекула”, която евентуално се развива, когато дойде време…

Не разбирах много от егоизъм и пак добре, че възрастта се “обажда”. Сигурно, рядко приемам такива “обаждания”. Не мога да го нарека егоизъм в никакъв случай.

Не бях сред компетентните “вярващи”. Диагнозата ме научи да вярвам повече в себе си. Прилича на егоизъм, съгласявам се. Приемам го за една от хитринките на живота с тънко, трудно уловимо чувство за хумор…

“Креативността не е резултат. Става въпрос за въвеждане. Вървете по нови улици, четете нови книги, запознавайте се с нови хора. … Не се фокусирайте върху нови идеи, фокусирайте се върху вдъхновението.”

Добре си спомням вървенето по чисто “новите” за мен улици в Португалия. (Много “скучни” снимки на разни улици и тротоари съм правила.. Интересно ми е било, защото беше наистина “ново” 🙂 ). .. Впечатляващо чисто беше по време на фестивала Queima das fitas – ежедневно улиците биваха заливани с бира и опаковки, а на следващия ден нямаше следа от друго, освен чисти, автентични улици. Не знам как и кога се случваше чистенето, но важното е, че сетих. 🙂

Такива преживявания съм “въвеждала” в ума си на някакъв заден план. … Хубаво е, че макар да липсват в моята книга, все пак, не останаха “скрити”. Благодаря за толкова много идеи, което ми “доказа”, че е станало време да си изпълня обещанието и да напиша книга. (Много обещания имаше в Коимбра, ама бяхме малки, “логично” беше да се забравят 🙂 )

Благодаря на вдъхновението, което подобно на чувството ми за хумор, разбрах и приех, че е много “тънко”. За креативността се въздържам да кажа каквото и да било. Няма да звучи много сериозно от човек в инвалидна количка. Нищо креативно.

Комфортът е опасност. Наистина.

Обяснявам! Най-напред, обяснявам на себе си. (Евентуално, някой ден ще се вслушам в думите си… ). Когато бях ученичка, чувствала съм се добре. Подобно на рибката от лявата страна на илюстрацията. Благодаря на учебните заведения и на учителите, “малката рибка” поглъщаше все полезна информация. 🙂

Чувствах се добре, интересно как е било възможно, щом не мога да плувам. Сега, сериозно… Пораснах, но не “излязох” от зоната на комфорта. Дори и да съм се чувствала удобно в “аквариума”, нямаше никакво значение, нито пък имаше място за инвалидна количка. А аз “растях”… (Благодаря, че често ми “дават” по-малко години, а аз се радвам на трийсетте) :).

Благодаря за знанията и се радвам, че с гордост казвам: “знам, че нищо не знам”. Имам основание да стана голяма, лоша акула, като тази от илюстрацията… 🙂 Но, не мога да плувам, а пък е важно.

“Винаги заблестява отново, точно като слънцето.”

Силни са тези думи, лично за мен и “обичта” ми към метафорите, намирам “общи точки”. Илюстрацията е “напомняне за това, че светлината се нуждае от тъмнина, за да заблести.” … Пак прост пример от природата “казва” достатъчно.

Смятам, че е валидно за много хора. Ще говоря за себе си. Поставената ми диагноза имаше своите изисквания, съобразявам се и се уча. Т.нар. “нужно време” изглежда, че наистина ми е било необходимо. Беше достатъчно “тъмно”, за да “забравя” ненужното. (Благодаря на мозъка ми, че умее да “забравя”).

Сега, към настоящия момент, издадох първата си книга. Приемам случилото се за “изгряло слънце след тъмна нощ” . Благодаря на хората, които неуловимо “настояваха” за моя книга. 🙂

Помня минали периоди, в които е имало спешна нужда от позитивизъм. Така е било, признавам си. Наистина, може да бъде сила. Все пак, не мисля, че трябва да се прекалява с позитивизма и съвсем естествено си задавам въпроса “Какво му има на негативизма?”. Защо е общоприето да се “бяга” от негативни новини? (Като “отхвърлено и нежелано” детенце, което не е на мястото си..). В същото време, телевизионни и социални медии се “изхранват” с такива новини.

Сега, по-сериозно. 🙂 Най-лесно, би било да се отчайвам и да се оплаквам. Така или иначе, не обичам крайностите, затова приех трети вариант. Обяснявам: от едната “страна” е позитивизмът, много индивидуален процес е за всяко човешко същество, е намирането на положителното. От другата страна е негативизмът. Без значение е това, че не се харесва, “бяга” се от него и т.н. Има своето постоянно присъствие, дори и да е предпочел да остане невидим, там някъде на много заден план съществува си, все пак.

Осъзнаване, широк поглед върху по-голямата картина.. Така изглежда третият вариант, лично за мен. Със сигурност, мога да кажа, че възрастта, без натрапване, а само “елегантно”, работи. 🙂 Благодаря за разбирателството и съвместната работа. Благодаря за подкрепата!

“Днес получаваме тонове информация ежедневно...”

За добро или лошо, не мога да кажа, че не съм го очаквала. Илюстрацията в ляво ми хареса, много точно “описание” на първите години от детството… Интересно е, че съществуваха догадки и “предупреждения“, затова, че светът ще се промени с напредъка на технологиите. А аз бях напълно спокойна и евентуално, това би могло да започне да се случва, когато съм на преклонна възраст. 🙂

Да, да, ама не точно. Очакваше да е бързо и все по-бързо става. Съществува хубава гледна точка, що се отнася до здравословното състояние и диагнозата. Правилната дума не е хубава, нека да е устройваща ме. Дори и да не се разбере от всеки, няма място за притеснение – налице са тонове информация.

Сега е моментът, в който мога сърдечно да благодаря на научилите ме на важността на думата “подбор”. Радвам се, че “виждам” голямата картина. Но, предвид новите тонове информация всеки ден, ГОЛЯМАТА КАРТИНА осъзнато ще се нуждае от “подбор”.

“Когато изграждаме стени, за да се защитаваме, възможно е така да ограничаваме растежа.”

От такова поколение съм, но нека не се “оправдавам”, приемала съм го за нормално и културно да не”показвам” уязвимостта и слабостите си. И от днешна гледна точка съм доволна, че съм изживяла детството си по такъв начин. …

Истински стени се появиха около мен с появата на диагнозата. “Нужното време” се стараеше да не показва уязвимостта си. Провалите бяха много добър “учител”. Вървях с краката си, много трудно, изнемогващо. Благодаря, че случаен шофьор на автомобил е бил свидетел на един от провалите ми. Още няколко такива провала и се наложи да приема инвалидна количка…

Отнема време и това приемане, със сигурност. Радвам се затова, че част от стените са паянтови. “Бързо” могат да се разрушат, не са каменни, все пак. Научавам се и на стоицизъм. Да, същият много ме ядосваше преди, не беше моето нещо. А сега, много полезен може да бъде. Наричам го осъзнат стоицизъм. (Да не се бърка с безразличие 🙂 )