Ред

Свинята стара бе избрана
да въведе във ред хармана.
“Да, работа ще падне тука!”
Разрови най-напред боклука,
след туй разкъса две метли.
Оскуба ярки и петли.
От плевнята разпръсна бали.
Довлече някакви парцали.
Разля вода – съвсем разкаля,
с грухтене взе да се търкаля
доволна, че е всичко в ред.
– Каква е тука тази смет? –
попита Конят изумен.
– Това порядък е за мен –
по свински ред, така да знаеш,
какво се чудиш и се маеш…
***
Свинята, смятам, че е права –
вината в другите остава…

1956

Автор: Крум Колев (1931 – 2017г.), баснята е част от книгата “Черно на бяло”, издадена през 2005 г.

Advertisements

Помагачи

Веднъж след дъжд
кола с товар и Коня стар
в калта затънала и спряла.
“Мале!”
Изплашил се Коларят там –
тъй трудно е кога си сам…
Но Пътник приближил и казал:
-Ей, байно, много си загазил.
Друг път от тука не минавай.
На Коня зоб по-често давай… –
отминал.
Втори се задал_
– Голяма киша, страшна кал…
Послушай, чичко,
влекач да има тука всичко
би вкарал в ред –
отминал.
Трети:
– Та толкова ли сте заети?!
Шосе с асфалт си направете…
Четвърти:
– Вземи, та насечи си пръти –
па бий, ще тръгне Конят.
Пети:
– Не слушай оня.
Почакай пътя да изсъхне –
колата ти ще се измъкне…
И тъй по ред
съвети давали безчет,
но за колата да се хване,
та във калта да не остане
от Пътниците тук безброй
немало кой…
***
До гуша ни дойде от Помагачи
като тези Минувачи…

1956

Автор: Крум Колев (1931 – 2017г.), баснята е част от книгата “Черно на бяло”, издадена през 2005 г.

Маймуна

Маймуна стара, погрозняла
шишенце някакво намери,
а в него течност сиво-бяла.
Въртя го, клати и се звери:
– Какво ли пък ще е това?
Дали лекарство за глава?
Дали пък гдето подмладява?
Но що ще дири то тъдява?
А може би ще е отрова?…
О, не! … я тапата му – чиста, нова…
А-ха! – изкряска силно и подскочи
и етикета му посочи:
– Та, то е вносно, европейско –
английско, немско или френско…
Щом носи чужда марка – ясно,
ще бъде сладко и прекрасно…-
Шишето дълго тя въртя.
Ту слага го на свойто теме,
ту с него чеса си корема…
От радост луда бе обзета,
от надписите – етикета.
Латиницата не разбра.
Със зъби тапата отпра,
изгълта течността до грам
посгърчи се и… падна там…
***
Всеки, смятам, вяра хваща –
невежеството се заплаща…

1956

Автор: Крум Колев (1931 – 2017г.), баснята е част от книгата “Черно на бяло”, издадена през 2005 г.

Гъски и орел

Бе зноен летен ден. В реката
в ятата гъши спор роди се –
нечуван крясък, ври водата
и всичко дребно изпокри се…
Същинска черна точка горе
лети Орел, но този крясък
и него стигна. Крила отпусна, кацна морен
на ивицата речен пясък…
А спорът беше в този час
за синьото небе над нас.
– Това е синя черга смятам,
която вятърът размята…
– Това е дъното на крина…
– Това синчец е във градина…
– Това е дребно синьо сито…
– Ха честито!
Това е дъното на каца горе.
И щом я вятърът събори
проливен дъжд, а щом я люшка
пердаши яката градушка –
това го каза стар Гъсок
сред Гъските на пост висок.
– Така, вярно, няма спор! –
отвърна гъши шумен сбор..
Орелът се изсмя на глас.
Гъсокът зърна го:
-Май Господ праща те при нас.
Кажи ни Орльо,  спорим с дни,
какво са тези висини?
Орелът Гъските огледа:
– Ще кажа – нищо, въздух ведър…
Отново плясък,
страшен крясък…
Гъсокът ги смири и викна:
– Грош не струва
да се гласува.
Че горе има каца в небесата
вдигнете си крилата!
Така. 99 Гъски – болшинство.
Че няма нищо – Орльо, малцинство.
***
А аз ще кажа думи дръзки –
презирам болшинство от гъски…

1976 г.

Автор: Крум Колев (1931 – 2017г.), баснята е част от книгата “Черно на бяло”, издадена през 2005 г.

Патицата с човешки ум

Това е една история от книгата “Нова земя” на Екхарт Толе, за която смело мога да заявя, че ме накара да се замисля и “дойде” в ръцете ми в правилния момент.
“След като две патици се сборичкат (това впрочем никога не трае дълго), те се разделят и излитат в противоположни посоки. След малко всяка патица енергично плясва с крила няколко пъти, с което освобождава допълнителната енергия, създала се в нея по време на боричкането. Полетът й продължава, все едно нищо не се е случило.
Ако патицата имаше човешки ум, щеше да продължи да си мисли за боричкането като създаде история за него. Историята й вероятно щеше да бъде нещо такова: „Не мога да повярвам какво онзи ми причини. Доближи се на по-малко от десет сантиметра до мен. Мисли си, че блатото е негово. Изобщо не се съобразява с личното ми пространство. Вече никога няма да му имам доверие. Следващия път сигурно ще направи друго нещо — само и само да ме ядоса. Сигурен съм, че вече планира какво ще е то. Ала аз няма да го търпя. Ще го науча аз него, ще му дам такъв урок, че ще ме помни“. И т.н., и т.н., умът изприда своите истории, продължава да ги мисли и да говори за тях дни, месеци, понякога дори години по-късно. Що се отнася до тялото, боричкането все още продължава и енергията, която то генерира в отговор на всички мисли е емоция, генерираща на свой ред още мислене. Това е емоционалното мислене на егото.
Виждате ли колко труден би станал животът на патицата, ако имаше човешки ум. А именно така се държат повечето човешки същества. През цялото време. Няма ситуация или събитие, които да са веднъж завинаги завършени за тях. Умът и създаденото от ума, „аз и моята история“, ги продължават и пресъздават отново и отново.
Ние сме форма на живот, изгубила пътя си. Всяко нещо в природата, било то цвете, дърво, животно, може да ни преподаде важни уроци, стига да спрем, за да го погледаме и послушаме. Урокът, който ни преподава нашата патица, е следният: плеснете с крила — преведено на човешки език „освободете се от историята“ — и се върнете на единственото място, което съдържа сила — настоящия момент.” /Екхарт Толе, `Нова земя`/