За точките

“Трябва да започнете да свързвате точките.”

Преживели сте много неща тази година. Някои ще бъдат положителни, други ще са отрицателни. Независимо от преживяванията, които сте имали тази година, ако не направите нищо с тези преживявания, те ще останат просто преживявания. Вие просто събирате…
Трябва да започнете да свързвате точките.
Сега е вашата възможност да превърнете 2023 г. в мъдрост, която ще служи на вас и хората около вас през 2024 г.”

Припознах се в думите към визуализацията. Обяснявам защо. … Издадох две книжки. Благодаря за превода на английски език на португалската приказка. … Приемам сивите точки от визуализацията за разнообразни, интересни преживявания. Сякаш съм ги събирала и “колекционирала”…

Трябвало е да измине необходимото достатъчно време, ок. И сивите точки да се “оцветят” и пренаредят. Сините точки вече са по-сериозни и осъзнати. 🙂

Истината е, че много “дължа” на започването на ново десетилетие от живота ми. Възрастта заслужава и може да дава “посока“. Помага, благодаря.

За крачка назад

“Отдръпни се преди да изгориш..”

Няма работа, за която си струва да пожертвате здравето си. Така, че преди да прегорите запитайте се “Почиваш ли си достатъчно?” ..  Ето какво правя, когато  чувствам, че се насочвам към прегаряне. Правя крачка назад… Просто намирам начин да си взема тайм аут.”

С други думи или с мои думи това е нужното време. Съзнателен спомен за почивка може да имам. Все пак, думи като почивка в отдръпване не са моите. Дали?

Благодаря за това  че въпросният тайм аут наричам нужното време. Да, дълго е. Не съм го приела веднага. Но “причинява” осъзнаване. Продължавам.

6

За правилни действия

“Правилните действия за бъдещето са ден най-добрите извинения за грешните в миналото..”

Няма съвършенство и перфекционизъм в напредъка.”

Нужно е време, за да се осъзнае, че е така. Но е точно така. Перфекционизъм и напредък са напълно несъвместими думи за мен.

В дипломната си работа за завършване на висшето образование писах за потребителски нагласи по отношение на онлайн образованието. През 2019 година беше това и CoVid  още не съществуваше. Нито пък и въпросните нагласи. 🙂 … Така изглежда, правилна дейност бешв.

За скоростта на живота

С КАКВА СКОРОСТ ИЗБИРАШ ДА ЖИВЕЕШ – С 300 или с 30 ?

“Докато си млад е вълнуващо да живееш на високи обороти, но с минаването на годините ставаш един изморен, изтощен и амортизиран човек и не можеш да се радваш на живота. И не на последно място, високата скорост ти пречи да обърнеш внимание на много важни неща от живота, което си е голяма загуба.”. … “Не карай по-бързо, отколкото може да лети   Ангела ти хранител”  … “С 30, че много бързо ще стигна до крайната точка :)”

Мога да се съглася, че животът на високи обороти е вълнуващ, но това е до време. Възрастта пак не успява да е безучастна. Като се замисля даже и 30 може да са много. 🙂

За път към “успеха”

Изграждай докато вървиш е моята философия” ..

Кавичките позволяват на хумора да присъства, да намира мястото си. Благодаря. За мен думата успех е сериозна. Отново намесва се възрастта. Заедно с кавичките са добра комбинация. 🙂

По-сериозно сега. Книжките ми са това, което мога да “произвеждам”. Изграждам докато се движа с инвалидна количка. Благодаря за подкрепата на читателите. Ключовата дума е създаване.

Що се отнася до визуализацията и моята философия. Истината е, че още съм твърде млада за такива думи. Предпочитам да разказвам по картинки. 🙂

Мислите за теб

АКО ИМАШ ВЪЗМОЖНОСТ ДА ЗНАЕШ КАКВО МИСЛЯТ ХОРАТА ЗА ТЕБ, БИ ЛИ СЕ ВЪЗПОЛЗВАЛ ОТ ТАЗИ ВЪЗМОЖНОСТ?

“Ще ми се да кажа НЕ, но ще е лъжа. Интересува ме! В крайна сметка сме социални “животни”. С работата си или творчеството си се споделяме с останалите. Значи е важно тяхното мнение. Не мисля, че има човек, който не търси одобрение я в семейството, я в обществото!
Добре е да знам, просто да си сверя часовника.”

Визуализацията ми “върна” спомени. В студентските години идваха чуждестранни студенти. Точно така са изглеждали в първите си дни в България. … По този начин съм изглеждала и аз в Португалия.

Сверявам някакъв “часовник”, без дори да го нося. 🙂

За “ангажирането”

“Тези, които не се ангажират с нищо, се разсейват от всичко.”

Ангажирах се постоянно. Така съм смятала за правилно. През ученическите и студентските години, най-вече. (Сещам се, че във Варна съм била “екскурзовод” на чужденци. Говорила съм на английски. 🙂 Приемала съм го за подготовка за бъдещата близо половин година в Португалия. “Някой ден”, може така да съм мислила тогава. Самоиронизирала съм се.)

Когато ни липсва ангажираност към конкретна цел, вниманието се разпръсква, лесно се дърпа в различни посоки от различни разсейващи фактори. Без ясна посока и чувство за цел се оказваме неспособни да приоритизираме ефективно, което води до неефективност и липса на напредък.”

Думата ангажираност звучи задължаващо, не е в стила на диагнозата и състоянието ми.. 

За кибритени клечки

Помислете кои са областите в живота ви,  от които бихте могли да се възползвате, като си починете или отстъпите.”

“Дори и най-тъмната нощ ще свърши и слънцето ще изгрее. Когато нещата изглеждат тъмни или непосилни, може да ви се стори невъзможно да видите светлина в тунела. … Дори и да не можете да го го видите светлината е там, ще бъде по-добре. Приемете това като напомняне, че нещата ще се подобрят.”

Не си спомням за какво съм мислила тогава. Говоря за 2014г., тунелите на остров Мадейра. Но не съм ги забравила. Приятен спомен.  Благодаря. 🙂 го

Отстъпилата кибритена клечка представлява нужното време. Е, щом така се е случило, ок. Приема се.

За естествения кръговрат на живота

Не се тревожете, ако нещата се чувстват тъмни. Слънцето пак ще изгрее.

“Дори и най-тъмната нощ ще свърши и слънцето ще изгрее. … Когато нещата изглеждат трудни и непосилни, може да ви се стори невъзможно да видите светлината в края на тунела.

Години по-късно, след като бях на остров Мадейра, Португалия, намирам логиката. Там има безброй много тунели. Влизаш в един, излизаш и виждаш следващия. 🙂 Възхищавам ссе на архитектурната мисъл. Браво! Островът е с вулканичен произход. Съществувал е някакъв “риск”. 🙂

Мадейра, 2014 г.

Сега, такива спомени ме усмихват. Доволна съм, че съм видяла това място преди инвалидната количка. И още повече – времето си знае “работата”, предава си уроците, а логиката, обикновено, се нуждае от нужното ѝ време.

Много хитра подготовка за здравословното ми състояние след това. Благодаря. 🙂

За скромността

КАЧЕСТВО или НЕДОСТАТЪК Е СКРОМНОСТТА?

“Скромността е за хора, които нямат други качества :)”

“За мен  скромността е качество, но понякога наранява притежателя си.”

Балансът също е отговор, в живота не всичко е само бяло или само черно.

” Качество, особено ако знаеш как да го използваш правилно”

Въпросът няма правилен отговор. От важност и значение при мен е възрастта. Ще обясня. 🙂 Скромна съм била в детските  и младежки години. В училище съм се изчервявала многократно. … В университета водех обучения, сигурно съм била “сладкодумна”, защото ми ръкопляскаха. А аз съм се изчервявала. Заради скромността. 🙂

Сега, благодаря на скромността. Не съм се отказала от нея. Благодаря за аплодисментите при представянето на книжките ми. Благодаря за подкрепата и за разбирането. 🙂

За създаване

“Щастието не е нещо, което чакате, а нещо, което създавате сами.”

Да,  съгласявам се. Сещам се за уроците по рисуване от детските ми години. Чудно ми е какво и как съм мислила тогава. Не съм разбирала истинския смисъл така, както го разбирам днес. Тогава просто внимателно съм смесвала бои в кофички до получаване на желания цвят. 🙂 Създавала съм по детски…

Сега, “създадох” втората си книжка. Гордея се, че беше представена в градска библиотека, Севлиево. И преди всичко, благодаря на четците, ученици и на китаристите, обичам музиката. 🙂

Все още не разбирам истинския смисъл. Нито пък и опитвам. На шега или на истина, детският акъл е жив. Благодаря му, не е нужно да пораства