Month: April 2023

“Креативността не е резултат. Става въпрос за въвеждане. Вървете по нови улици, четете нови книги, запознавайте се с нови хора. … Не се фокусирайте върху нови идеи, фокусирайте се върху вдъхновението.”

Добре си спомням вървенето по чисто “новите” за мен улици в Португалия. (Много “скучни” снимки на разни улици и тротоари съм правила.. Интересно ми е било, защото беше наистина “ново” 🙂 ). .. Впечатляващо чисто беше по време на фестивала Queima das fitas – ежедневно улиците биваха заливани с бира и опаковки, а на следващия ден нямаше следа от друго, освен чисти, автентични улици. Не знам как и кога се случваше чистенето, но важното е, че сетих. 🙂

Такива преживявания съм “въвеждала” в ума си на някакъв заден план. … Хубаво е, че макар да липсват в моята книга, все пак, не останаха “скрити”. Благодаря за толкова много идеи, което ми “доказа”, че е станало време да си изпълня обещанието и да напиша книга. (Много обещания имаше в Коимбра, ама бяхме малки, “логично” беше да се забравят 🙂 )

Благодаря на вдъхновението, което подобно на чувството ми за хумор, разбрах и приех, че е много “тънко”. За креативността се въздържам да кажа каквото и да било. Няма да звучи много сериозно от човек в инвалидна количка. Нищо креативно.

Комфортът е опасност. Наистина.

Обяснявам! Най-напред, обяснявам на себе си. (Евентуално, някой ден ще се вслушам в думите си… ). Когато бях ученичка, чувствала съм се добре. Подобно на рибката от лявата страна на илюстрацията. Благодаря на учебните заведения и на учителите, “малката рибка” поглъщаше все полезна информация. 🙂

Чувствах се добре, интересно как е било възможно, щом не мога да плувам. Сега, сериозно… Пораснах, но не “излязох” от зоната на комфорта. Дори и да съм се чувствала удобно в “аквариума”, нямаше никакво значение, нито пък имаше място за инвалидна количка. А аз “растях”… (Благодаря, че често ми “дават” по-малко години, а аз се радвам на трийсетте) :).

Благодаря за знанията и се радвам, че с гордост казвам: “знам, че нищо не знам”. Имам основание да стана голяма, лоша акула, като тази от илюстрацията… 🙂 Но, не мога да плувам, а пък е важно.

“Винаги заблестява отново, точно като слънцето.”

Силни са тези думи, лично за мен и “обичта” ми към метафорите, намирам “общи точки”. Илюстрацията е “напомняне за това, че светлината се нуждае от тъмнина, за да заблести.” … Пак прост пример от природата “казва” достатъчно.

Смятам, че е валидно за много хора. Ще говоря за себе си. Поставената ми диагноза имаше своите изисквания, съобразявам се и се уча. Т.нар. “нужно време” изглежда, че наистина ми е било необходимо. Беше достатъчно “тъмно”, за да “забравя” ненужното. (Благодаря на мозъка ми, че умее да “забравя”).

Сега, към настоящия момент, издадох първата си книга. Приемам случилото се за “изгряло слънце след тъмна нощ” . Благодаря на хората, които неуловимо “настояваха” за моя книга. 🙂

Помня минали периоди, в които е имало спешна нужда от позитивизъм. Така е било, признавам си. Наистина, може да бъде сила. Все пак, не мисля, че трябва да се прекалява с позитивизма и съвсем естествено си задавам въпроса “Какво му има на негативизма?”. Защо е общоприето да се “бяга” от негативни новини? (Като “отхвърлено и нежелано” детенце, което не е на мястото си..). В същото време, телевизионни и социални медии се “изхранват” с такива новини.

Сега, по-сериозно. 🙂 Най-лесно, би било да се отчайвам и да се оплаквам. Така или иначе, не обичам крайностите, затова приех трети вариант. Обяснявам: от едната “страна” е позитивизмът, много индивидуален процес е за всяко човешко същество, е намирането на положителното. От другата страна е негативизмът. Без значение е това, че не се харесва, “бяга” се от него и т.н. Има своето постоянно присъствие, дори и да е предпочел да остане невидим, там някъде на много заден план съществува си, все пак.

Осъзнаване, широк поглед върху по-голямата картина.. Така изглежда третият вариант, лично за мен. Със сигурност, мога да кажа, че възрастта, без натрапване, а само “елегантно”, работи. 🙂 Благодаря за разбирателството и съвместната работа. Благодаря за подкрепата!

“Днес получаваме тонове информация ежедневно...”

За добро или лошо, не мога да кажа, че не съм го очаквала. Илюстрацията в ляво ми хареса, много точно “описание” на първите години от детството… Интересно е, че съществуваха догадки и “предупреждения“, затова, че светът ще се промени с напредъка на технологиите. А аз бях напълно спокойна и евентуално, това би могло да започне да се случва, когато съм на преклонна възраст. 🙂

Да, да, ама не точно. Очакваше да е бързо и все по-бързо става. Съществува хубава гледна точка, що се отнася до здравословното състояние и диагнозата. Правилната дума не е хубава, нека да е устройваща ме. Дори и да не се разбере от всеки, няма място за притеснение – налице са тонове информация.

Сега е моментът, в който мога сърдечно да благодаря на научилите ме на важността на думата “подбор”. Радвам се, че “виждам” голямата картина. Но, предвид новите тонове информация всеки ден, ГОЛЯМАТА КАРТИНА осъзнато ще се нуждае от “подбор”.

“Когато изграждаме стени, за да се защитаваме, възможно е така да ограничаваме растежа.”

От такова поколение съм, но нека не се “оправдавам”, приемала съм го за нормално и културно да не”показвам” уязвимостта и слабостите си. И от днешна гледна точка съм доволна, че съм изживяла детството си по такъв начин. …

Истински стени се появиха около мен с появата на диагнозата. “Нужното време” се стараеше да не показва уязвимостта си. Провалите бяха много добър “учител”. Вървях с краката си, много трудно, изнемогващо. Благодаря, че случаен шофьор на автомобил е бил свидетел на един от провалите ми. Още няколко такива провала и се наложи да приема инвалидна количка…

Отнема време и това приемане, със сигурност. Радвам се затова, че част от стените са паянтови. “Бързо” могат да се разрушат, не са каменни, все пак. Научавам се и на стоицизъм. Да, същият много ме ядосваше преди, не беше моето нещо. А сега, много полезен може да бъде. Наричам го осъзнат стоицизъм. (Да не се бърка с безразличие 🙂 )

“Не може да свържеш точките без да има пространство между тях. Създавай пространство, за да създадеш перспектива.”

Възрастта е определяща в случая. Когато съм била в училище, “трупала” съм някакви знания. А съучениците обичаха да питат: “Кога ще ми трябва това?”, по отношение на някой урок. Сещам се, че редовно се задаваше такъв въпрос относно синус и косинус в часовете по математика… 🙂

След училище и университета, в живота ми влезе диагноза. Със сигурност ѝ е нужно време, в което аз просто “трупах”. Трупах смелост за живот. Дори да звучи драматично, няма да се извинявам (добре, приемам забележки 🙂 ) Благодаря на всички преподаватели във всички учебни заведения, полезен се оказва опитът с “трупането”.

Възрастта и юбилеят ми изиграха ролята на спусъка за първата моя книга. Благодаря. И на “нужното време” трябва да благодаря, че ме научи на пространство.

“Вместо постоянно да искаш и да се стремиш към повече, фокусирай се върху това, което вече имаш и се учи напълно да го оценяваш.”

Нещо такова се случва с мен. Спомням си, че едно време, в ученическите години, интересувах се от разнообразни неща. Не мога да забравя какъв “върл” фен на Формула 1 бях.. Почитател бях на добър пилот от Финландия. … Интересувах се от актуалните за времето чужди филми и сериали. Става въпрос за появата на Интернет, понякога (в почти всички случаи) изтеглянето на филм или игра отнемаше една нощ. Не се шегувам, а се радвам, че имам съзнателни спомени от това време. Благодаря, че съм възпитана и научена да се стремя към “повече”, полезно е за разбирането на “голямата картина”.

Рядко съм се интересувала от “височината” на оценките. Без значение остават оценките, когато тялото “иска думата и се намесва”. Интересно е, че за думата “фокус” ме научи диагнозата, за важността ѝ. Преди това, чистосърдечно ме разсмиваха фокусите и вълшебните пръчици… Добре се случи, когато в Португалия имаше студенти от Финландия, а аз веднага си спомних и заговорих за нещо, за което се чувствах малко “компетентна“. 🙂 (И другото – през 2014г. имаше световно по футбол, съответно чужденците ме подпитваха защо България не участва, знаеха името на Стоичков. Аз се радвах, че знаят нещо за България.)

Сега, няма да е истина, ако кажа, че не искам повече. Винаги искам “повече”, осъзнато повече. Истина е, че “държах” на фокуса върху писането, за да излезе първата моя книга. Оценявам подкрепата и благодаря за много необходимата обратна връзка. (“Как си пътувала из цялата страна? Явно цената на бензина не е била като сегашната.”) 🙂 Благодаря за подкрепата.

“Манталитет на сърфист – наслаждавайте се на всяка вълна, докато трае. Винаги идва нова вълна скоро.”

Обичам метафорите и не, не се занимавам със сърф, нито пък плувам добре. Предпочитам метафорите – вероятно, няма да се разберат от всеки или по-правилното е всеки да може да го разбира по собствен начин. Приела съм го. 🙂

Забележителен стоицизъм е необходим при “подхода” към този риск. Сърфистите са търпеливи, понякога, изчакват много време за перфектната вълна. Знаят, че времето, в което просто чакат, си заслужава. Запознават се много добре със стойността на търпението…

Дори манталитетът на един сърфист да е “прост”, може да се разглежда като силна метафора, която да “помогне”, като ни прави по-настоящи и “наслаждаващи” се на текущия момент и обстоятелства, докато продължават.

“Когато сърфист се качи на една вълна, наслаждава се наистина, макар и, със сигурност, да знае, че скоро вълната приключва. С мъдрост и осъзнаване, че идват повече вълни.”

ПП: Западното крайбрежие на Португалия се използва от много сърфисти. От най-различни държави идваха, изглежда, че условията на крайбрежието на океан са нужното. Лично за мен, изобщо, не изглеждаше, и досега не изглежда, просто. 🙂

“Кога започва новият ден? В полунощ. Тъмно или светло е навън? Тъмно е. … Щом новият ден започва в тъмното, използвай тъмнината за ново начало.”

Винаги съм била ранобудна и си спомням, че, едно време, отивах на училище в почти празна класна стая. И сядах на първия чин, за да казвам “Добро утро” на новодошлите. … А другото, което ме разсмиваше, беше как брат ми слиза от такси една минута преди началото на първия учебен час. 🙂 Радвам се, че аз винаги си вървях с краката си, дори не смятах за “културно” да ползвам превоз за такова разстояние..

Съмнява ме преди диагнозата, изобщо, да съм обръщала “внимание” на времето в един ден. Не съм подозирала за това значение на думата фокус. Не и преди малко осъзнато осъзнаване. 🙂 Благодаря на възрастта, че умело и търпеливо изчака своя момент. Истината е, че, когато писах в блога за Португалия, може и да съм се шегувала със себе си, “успокоявах” се, че, евентуално, чак след 30-годишна възраст “може” да се създаде книга. “А дано, ама надали” беше популярна фраза тогава, с лекота прекратява съществуването на възможности и до сега. (Затова думата дано отдавна излезе от речника ми. Благодаря. 🙂 )

Факт е, че тъмното се нуждае от “нужното си време”. Харесвам уроците от природата, помагат ми, благодаря. 🙂 Подобно на едно време, новият ден започва в тъмното – ранобудна съм. И съм благодарна за подкрепата и за новото начало, новото десетилетие. 🙂