За нощите и за слънцето

“Винаги заблестява отново, точно като слънцето.”

Силни са тези думи, лично за мен и “обичта” ми към метафорите, намирам “общи точки”. Илюстрацията е “напомняне за това, че светлината се нуждае от тъмнина, за да заблести.” … Пак прост пример от природата “казва” достатъчно.

Смятам, че е валидно за много хора. Ще говоря за себе си. Поставената ми диагноза имаше своите изисквания, съобразявам се и се уча. Т.нар. “нужно време” изглежда, че наистина ми е било необходимо. Беше достатъчно “тъмно”, за да “забравя” ненужното. (Благодаря на мозъка ми, че умее да “забравя”).

Сега, към настоящия момент, издадох първата си книга. Приемам случилото се за “изгряло слънце след тъмна нощ” . Благодаря на хората, които неуловимо “настояваха” за моя книга. 🙂