Бях свикнала с много бързо темпо на живот, исках всичко да се случва сега и веднага, контактувах с хора от цял свят. Пътувах много, работех много. И изведнъж, когато се наложи да направя пауза, откачих… Отне някакво време, за да се събера (благодаря на хората, които останаха!) и вместо да се оплаквам от сивото ежедневие, си го направих шарено…
Може би сте чували за това, звучи детинско, но започнах да оцветявам. Книгите за оцветяване за възрастни нашумяха през последните години. Казват, че е полезно и приятно. Е, поръчах си аз такава “оцветявка”, получих я и когато я отворих, я затворих на мига. Всичко беше толкова дребно и пипкаво, а аз очевидно бях всичко друго, но не и търпелива…
Утрото е по-мъдро от вечерта. Затова на следващия ден я отворих отново и започнах да оцветявам с някакви моливи, които събрах из чекмеджетата на бюрото и които имах от ученическите си години. Пълна пародия, основно заради моливите. Не беше в стила ми да губя време и си поръчах “истински” цветни моливи в качеството, на които уж не се съмнявах.
Бяха при мен на следващия ден и реших да опитам отново. Избрах нова страница и започнах да оцветявам. Излишно е да коментирам разликата между предишния ден и сегашния. Новите моливи го направиха по-цветен от всякога.
Така започнах да оцветявам почти ежедневно. Да, става много бавно; да, изключително пипкава работа е; да, детинско е. Обаче ме научи на търпение, върна позабравената любов към изобразителното изкуство и оцвети живота ми. Сивото ежедневие стана цветно с една “оцветявка” и едни цветни моливи.
Нужно ли беше да разказвам това?
Като се замисля, никакъв шанс да стане при всеки – някаква оцветявка да направи живота по-хубав. И слава богу! Затова съществуват милиони хобита – дали ще е рисуване, фотография, писане, колекциониране, музика, танци, театър, кулинария и пр, и пр.. Истината за мен е, че светът има нужда от изкуство, повече изкуство, от много повече изкуство. Формата на това изкуство не е от значение, нужно е желание и после малко вдъхновение. Започнеш ли веднъж, вдъхновението идва самó.Изкуството прави живота така чаровен!
Това е една история за крещящата нужда от изкуство в ХХІ век. Вярвам, че в МОН би било добре да се замислят преди поредната промяна в учебния план на училищата, защото обикнеш ли изкуството от дете, това е любов за цял живот.
А чашата!? Имам я от ученическите си години, стара и избеляла е. /радвам се, че оцелява и до днес/. Когато я видя, думите, изписани на нея ме вдъхновяват – било то да пиша,да оцветявам, да рисувам. Да виждам изкуство навсякъде около себе си: “Свят в цвят”.
Маймуна стара, погрозняла
Бе зноен летен ден. В реката
Mon Georgieva 