Маймуна стара, погрозняла
шишенце някакво намери,
а в него течност сиво-бяла.
Въртя го, клати и се звери:
– Какво ли пък ще е това?
Дали лекарство за глава?
Дали пък гдето подмладява?
Но що ще дири то тъдява?
А може би ще е отрова?…
О, не! … я тапата му – чиста, нова…
А-ха! – изкряска силно и подскочи
и етикета му посочи:
– Та, то е вносно, европейско –
английско, немско или френско…
Щом носи чужда марка – ясно,
ще бъде сладко и прекрасно…-
Шишето дълго тя въртя.
Ту слага го на свойто теме,
ту с него чеса си корема…
От радост луда бе обзета,
от надписите – етикета.
Латиницата не разбра.
Със зъби тапата отпра,
изгълта течността до грам
посгърчи се и… падна там…
***
Всеки, смятам, вяра хваща –
невежеството се заплаща…
1956
Автор: Крум Колев (1931 – 2017г.), баснята е част от книгата “Черно на бяло”, издадена през 2005 г.