Вчера навърших 29 и се замислих, че за последно годините ми започват с числото две. Нищо особено не е, такъв е естественият ход на човешкия живот.
Твърде малко са ми още годините, за да мога да кажа нещо извънредно ново и може би нечувано, но ще направя сравнение така както се чувствам в момента – 12 клас, изпити, матури, изискваха си подготовка. Училищният живот свършваше и за всеки започваше нещо ново. Това ще бъде последната година, започваща с 2 за мен – подготовка.
Това е нагласата ми сега, но знам, че е излишно да си правя сериозни планове. Животът има последната дума и аз ще бъда изненадана. Но важното е, че съм подготвена. Каквито изживях досега сигурно ме научи на много. Научих, че всяка мечта си има цена . Но се радвам, че не спрях да мечтая. Въпреки страха, сълзите, скандалите дори, не успях да спра да имам нови и нови мечти.
Всеки има трудни моменти, неизменна част от приключението живот. Много далеч съм от мисълта, че ще се предам и няма да намеря някакъв начин. Благодаря на толкова много приятели, че сте в живота ми. Също както 12 клас в училище беше подготовка за следващия етап от живота, така приемам и последната година, започваща с 2 – подготовка. За следващия етап от живота, сега е още по-интересно, защото липсва конкретика какво точно да очаквам и как да се подготвям. Но такъв е естественият ход на човешкия живот, нищо особено не е.
Mon Georgieva 