Month: March 2022

“Хубава си, ама си проклета!”Много пъти съм си го мислила, много пъти и заобикалящите ме си го мислят. А най-добре е, когато някой директно ми го каже. 🙂

Сещам се за филма “Аз, проклетникът” – детска анимация, комедия. Единственото, което предизвиква всичката проклетия във филма е единствено смях. Същото е и с дамата Круела Девил от филма за 101 далматинци. Много проклети неща върши и хубавото е, че се сещам за филма с усмивка.

Сред първите асоциации за зодия скорпион е проклета и т,н. Сигурно има нещо такова, но важното е, че няма двуличие, няма да се угажда на две и повече страни. Бях се объркала за малко и упорито и всеотдайно угаждах на доста субекти, доста далеч от характера на скорпиона си казват другите. Спрях да мога да угаждам изненадващо, когато се влоши част от здравословното ми състояние. Време е да мисля най-напред за себе си, това вече е истински скорпион.

Затова, приемам думичката проклета с усмивка. 🙂

“Нищо не може да унищожи желязото така, както собствената му ръжда. По същия начин нищо не може да унищожи човек така, както неговото собствено мислене.”

Така се случи с мен – голям мозък, много мислене и премисляне и накрая вече чак главата си не успявам да държа изправена и тя просто пада понякога.

Шегата настрана 🙂 Думите в началото са крайни, и все пак всичко е въпрос на гледна точна. Същите тези думи, някак се припознах в тях. Отнема време, за да умееш да контролираш всяко едно нещо, още повече да промениш и контролираш мисленето си. Все още не мисля, че съм се научила напълно, но не се оплаквам – приемам го и просто продължавам.

Та, сигурно съм желязна, но не и ръждясала. Благодаря за подкрепата.

“Дъб и храст

В сила до ручея пенлив
растяха Дъб и Храст бодлив.
Проливен дъжд веднъж изля се
порой – река в дола събра се
и с мътното след миг и два
повлече камъни,дърва…
След час, ще кажа,за беда
от Храста нямаше следа.
Дъбът остана само здрав-
висок,напукан,бодър,прав…
Орел тогава го попита
със изненада и открито:
-Отгде ти черпиш своята сила,
та все си прав,растеш високо?
-Аз имам корен на дълбоко
в Земята наша, родна, мила. От нея черпя своята сила…
***
Щом корен имаш във народа,
ще оцелееш при несгода…”
1959г.

Бях малка, ученичка в началната степен. Дядо ми, светла му памет днес, беше пенсиониран вече Учител. И ми казваше какво да прочета, след което трябваше да му разкажа прочетеното. Не знаех тогава защо го правя това упражнение, само слушах и изпълнявах. В самото начало четох и му се разказвах Ян Бибиян и други разкази от Елин Пелин. После, след като малко пораснах, ми каза, че разказите на Йордан Йовков са следващото, което трябваше да прочета. И пак щях да разказвам. Сега ми е много чудно какво е говорело малкото момиченце за разказа на Йовков? Хм, наистина ми е интересно, а тогава много се чудех защо дядо основно мълчеше, май не му беше особено интересен този разказ, си казвах аз. После и за другите разкази мълчеше и ме слушаше. Май не му харесваше творчеството на Йордан Йовков? (Защо тогава на рафта на шкафа в другата стая имаше книги на този автор се чудех аз.) Трудно беше да се разбере Йовков, когато си дете, а дядо просто ме слушаше.

След това, бях малко по-голяма, разсъждаваща и дядо ми даваше да чета неговото творчество. Първо басните му (тази в началото е негова). После и разказите му. Пак четях и разказвах какво съм разбрала, с тази разлика, че задавах въпроси, а той ги очакваше. И този път имаше диалог. Педагогическият му подход свърши работа осъзнах след време.

Ето как се е зародил талантът с писането. 🙂

въпроси

Че 0 ще ч

Аз

“Същата вряща вода, която втвърдява яйцето, размеква картофа. Всичко зависи от какво си направен и е вътре в теб, а не от обстоятелствата”.

Така се случи с мен преди 8 години. Множествената склероза дойде в живота ми като вряща, по-късно кипяща вода.

От днешна гледна точка съм доволна от себе си и това вътре в мен. Диагнозата опита да ме размекне, да ме направи слаба и постоянно оплакваща се. Както картофът става мек, щом се докосне до врящата вода.

Неизбежни са и такива моменти. Същата вряща вода, която размеква картофа при мен послужи за друго – втвърди ме, направи ме устойчива за новите предизвикателства. Така приех случващото се – предизвикателство с което не знам как, но ще се справя.

Благодаря на абсолютно всички приятели около мен за вярата, надеждата, любовта и подкрепата!

• WordPress

Хубаво е, че след (не)известното нужно време съм “приета” в този свят. В инвалидна количка, говореща бавно и трудно разбираемо, с треперещи ръце понякога т.н. А най-хубавото и най-важно е, че самата аз се приемам. Повече от всякога. Доста време ми отне, за да се случи и да е осъзнато приемане,

Такава съм сега, нужна ми е помощ за елементарни ежедневни дейности. Радвам се, че мисленето не е от тях. Мозъкът ми работи нормално, но е много тежък и затова главата ми се клатушка (както често се шегуваме). Затова “свободата” според другите е относителна, за мен е специална свобода. Така например, почувствах се свободна сред едно ято гълъби в Центъра на столицата. Те си кълвяха разни трохи и след малко щяха да излетят. Така и аз ще полетя!

Вдъхновението е навсякъде около нас. Достатъчно е просто да гледам с широко отворени очи.

Не, не е за лексикон този въпрос или поне не за такъв на хартия.

Прекарах доста време с тези рехабилитатори и сега отново съм при тях. И някак естествено дойде този въпрос към всеки един. Любопитна съм, интересно ми е какъв е първият спомен на всеки с мен. Отговорите ме усмихваха.

По това време един цитат дойде при мен и ми хареса:

“Вървиш си с чаша кафе в ръка и изведнъж някой минава и те бута, а кафето ти се разлива навсякъде.
– Защо се разля кафето ти?
– Защото някой ме бутна.
Грешен отговор: Кафето ти се разля, защото имаше кафе в чашата ти.
Ако имаше чай в чашата, щеше да ти се разлее чаят.
Каквото съдържа чашата ти, това ще се разлее.

Така че, когато животът ни разтърси, каквото и да имаме вътре в себе си, това е което ще се разлее извън нас.
Можем да симулираме, вървейки през живота, че “чашата ни” е пълна с добродетели, но когато животът ни разтърси, от нас ще се разлее това, което в действителност имаме вътре в себе си. И истината ще излезе наяве.

Така че, добре е да се запитаме:
Какво има в моята “чаша”?”

Отговорите на въпроса за първия спомен ми показват, че в моята чаша има хубави, приятни неща, гарнирани с чувство за хумор и много сарказъм. Всичко това е добронамерено, нужно е малко време, за да се разбере.

С времето, беше трудно, но разбрах и осъзнах, че ще продължава да бъде трудно, ала не и невъзможно. Интересно е, предизвикателно е. Говоря бавно, понякога не много разбираемо за околните, И затова, когато поисках мандарина не стана ясно от произношението ми какво всъщност искам. Не и преди да ми хрумне алтернатива – малкото на портокала.

PS: Въпросът ми към рехабилитаторите не е за лексикон! Послужи ми за вдъхновение. 🙂