Дъб и храст (от къде идва талантът?)

“Дъб и храст

В сила до ручея пенлив
растяха Дъб и Храст бодлив.
Проливен дъжд веднъж изля се
порой – река в дола събра се
и с мътното след миг и два
повлече камъни,дърва…
След час, ще кажа,за беда
от Храста нямаше следа.
Дъбът остана само здрав-
висок,напукан,бодър,прав…
Орел тогава го попита
със изненада и открито:
-Отгде ти черпиш своята сила,
та все си прав,растеш високо?
-Аз имам корен на дълбоко
в Земята наша, родна, мила. От нея черпя своята сила…
***
Щом корен имаш във народа,
ще оцелееш при несгода…”
1959г.

Бях малка, ученичка в началната степен. Дядо ми, светла му памет днес, беше пенсиониран вече Учител. И ми казваше какво да прочета, след което трябваше да му разкажа прочетеното. Не знаех тогава защо го правя това упражнение, само слушах и изпълнявах. В самото начало четох и му се разказвах Ян Бибиян и други разкази от Елин Пелин. После, след като малко пораснах, ми каза, че разказите на Йордан Йовков са следващото, което трябваше да прочета. И пак щях да разказвам. Сега ми е много чудно какво е говорело малкото момиченце за разказа на Йовков? Хм, наистина ми е интересно, а тогава много се чудех защо дядо основно мълчеше, май не му беше особено интересен този разказ, си казвах аз. После и за другите разкази мълчеше и ме слушаше. Май не му харесваше творчеството на Йордан Йовков? (Защо тогава на рафта на шкафа в другата стая имаше книги на този автор се чудех аз.) Трудно беше да се разбере Йовков, когато си дете, а дядо просто ме слушаше.

След това, бях малко по-голяма, разсъждаваща и дядо ми даваше да чета неговото творчество. Първо басните му (тази в началото е негова). После и разказите му. Пак четях и разказвах какво съм разбрала, с тази разлика, че задавах въпроси, а той ги очакваше. И този път имаше диалог. Педагогическият му подход свърши работа осъзнах след време.

Ето как се е зародил талантът с писането. 🙂

въпроси

Че 0 ще ч

Аз