“Нищо не може да унищожи желязото така, както собствената му ръжда. По същия начин нищо не може да унищожи човек така, както неговото собствено мислене.”
Така се случи с мен – голям мозък, много мислене и премисляне и накрая вече чак главата си не успявам да държа изправена и тя просто пада понякога.
Шегата настрана 🙂 Думите в началото са крайни, и все пак всичко е въпрос на гледна точна. Същите тези думи, някак се припознах в тях. Отнема време, за да умееш да контролираш всяко едно нещо, още повече да промениш и контролираш мисленето си. Все още не мисля, че съм се научила напълно, но не се оплаквам – приемам го и просто продължавам.
Та, сигурно съм желязна, но не и ръждясала. Благодаря за подкрепата.
Mon Georgieva 