За креативността

Така креативността работи при мен. Благодаря, че я имам, уважавам избора ѝ понякога да капе точно ей така – капка по капка 🙂 По такъв начин, доста време си почиваше някъде на много заден, невидим план. (Благодаря на всички приятели, познати и непознати, за това, че не позволиха на същата тази креативност да си тръгне и да не се върне 🙂 )

“Капка по капка вир става” е поговорка, която знам от едно време и така се случи със съдействието на поставената ми диагноза. Сега (след като мина “нужното време”, строго индивидуално е за всеки 🙂 ) съдът, който събираше капките, порасна (съвсем естествено). И още повече, започна да прелива, да ме залива (хубаво, че през лятото е топло и всяко поливане с вода е добре дошло. 🙂

Много идеи съм имала, сега е нужна само тема, някаква думичка и съдът, който е съхранявал тези идеи, под формата на капки, вече прелива 🙂 Хареса ми последният вариант за абревиатурата МС. В началото след диагнозата, двете букви повече на шега, означаваха Много Специална. После, МС много ми се иска да означава Мога Сам и опитвам и до днес да мога повече неща сама. Последният вариант дойде точно навреме, когато изцяло осъзнато мога да го приема и го приемам (и благодаря на Биляна, на която и “хрумна” в едно интервю 🙂 ) Моето Съзнание ми звучи толкова логична причина за случващото се. Когато преди години бях в Индия, терапевтите май ми казваха същото 🙂 Запомнила съм го, за да мога след “нужното време” да го осъзная. (Оправдано е главата ми да се клатушка и да пада с тежкия мозък, отговорен за това съзнание).

В общия случай, когато имам много идеи си ги представям като много сочен портокал. Колко портокалов сок може да бъде “произведен”, зависи от наличното количество креативност в конкретния момент 🙂 ( заради тънкото чувство за хумор може да “работи” с лимон и лимонов сок:) )

За “човешката” еволюция

От поколението, което през първите си седем години (дори и още няколко години “отгоре”), не подозираше за съществуването на обикновения мобифон, съм. Само в най-смелите мечти допусках смартфон, евентуално чак като остарея…

Подценявала съм времето, в което живеем. (Забавното е, че съм имала и от трите вида телефони и съм далече от остаряване, скоростта на еволюцията е “похвална”.) Благодаря и искрено се радвам, че се докоснах до времето на мобифоните, а днес вече надхвърлям най-смелите мечти на едно време без да съм остаряла. 🙂

Сега по-голямата част от обкръжението ми е със смартфони. Напълно естествено, по подразбиране. И така се роди желанието да си правиш снимки сам на себе си, т.нар. селфита. И смартфоните стават все по-добри, с все по-сериозни селфи камери. (Радвам се, защото на мен тази камера ми служи като огледало, за да си правя упражненията от логопеда 🙂 )

“Преглътни си егото веднъж!” и отговорът “Не мота, ще се задавя.” звучи актуално и днес. Диагнозата ме научи да се радвам, че имам ето, не съм безлична и т.н.:) Благодаря на таланта ми да пиша и благодаря за подпитванията кога ще напиша нещо ново.

Скоростта на еволюцията я приемам.. Фокусът ми, обаче, остава върху т.нар. здравословен егоизъм, Много имам да уча за това, никога не съм харесвала егото и егоизма и затова в здравословно отношение се срещам с препятствия, които се преодоляват именно със здравословния егоизъм 🙂 Далеч по-интересна ми е тази еволюция, в сравнение с еволюцията на технологиите в 21 век, предпочитам да наблюдавам отстрани. (.. засега 🙂 )

За въртенето в кръг и различната гледна точка

“Не се въртиш в кръгове. Нужно е просто да погледнеш по различен начин.”

Чела съм много книги през юношеските си години, които все говореха за значението на гледната точка. Важна беше тази точка, така съм разбирала прочетеното тогава, и затова избягвах да се отклонявам от тази така важна точка. (Смешно ми е сега как стриктно съм следвала някаква точка 🙂

(Когато бях в Португалия, започнах да пиша и направих този блог. От днешна гледна точка, благодаря първо за ентусиазма си да пиша подробно за преживяното в Португалия и от там нататък, благодаря за всяко дружелюбно задаване на въпроса кога ще напиша нещо отново 🙂 )

След време, вече с диагнозата, разбрах и продължавам да разбирам значението и важността на гледната точка. Далеч не е само една, макар, че и далеч не е изобилстваща от новости, каквато беше в Португалия 🙂 Сега, гледната ми точка, представлява нещо като вито стълбище (физическите дефицити това позволяват 🙂 ) и от мен зависи до кое стъпало ще стигна. (И колко нови гледни точки ще се срещна).

“Понякога всичко, от които човек се нуждае е нова гледна точка, Всъщност на повечето хора им липсва точно това – гледна точка, по-широк поглед върху цялата картина.” (“Проницателят”, Анди Андрюс)

За борбата и за падането

“Просто, защото се бориш, не значи, че падаш.”

Ще започна с падането, много мога да кажа за това и пишейки това се сещам за още повече забавни падания 🙂 Бях още ученичка, когато в час по физическо, попълвахме нормативи и за тази цел, трябваше да бягам някакви метри за някакви секунди. И наистина, без основателна причина, започнах да бягам и след 2 секунди и половина се сропах на цимента в двора на училището. Паднах и съвсем естествено всички (все още деца) бяха стресирани. И през ум не ми е минавало тогава да се усмихвам или смея. Бързах да се скрия. 🙂

По-късно, когато диагнозата се прикачи към живота ми, нещата с падането се повтарят. (вече е известна частица от основателната причина, която ми липсваше. Аз държа на информацията, все пак 🙂 ) Не мога да си представя как би изглеждал живот без борба, би бил уникално скучен и безличен. И друго, всяко човешко същество има някаква борба в живота си. Може да се приема за борба, например, събуждането и дразнещата аларма сутрин, (или едно сравнително скоро родено бебе, което, може би, основателно, предпочита да спи, но майка му трябва да го събуди, време е да бъде нахранено. 🙂 “Борбата е безмилостно жестока..” пошегува се майката. 🙂 )

Приемам борбата за неизменна част от човешкия живот, падането – също. По-неприятната, по-лоша и много жалка част е падението. Благодарна съм, че въпреки многобройните ми падания (всяко ме научава на нещо 🙂 ) падението остава много настрани. Благодаря! 🙂

За бурите, които идват, за да почистят пътя ти

“Не всички бури идват в живота, за да го объркат, някои бури почистват пътя ти.. “

Много бури и турболенции минават през живота ми (както е при всеки) От малка не обичам гръмотевици и светкавици. След като чух същите, когато бях в Индия – незабравим, неописуем тътен… и претръпнах. И до сега, като чуя гръмотевица, се усмихвам и си казвам наум “слаба работа” 🙂

Доста голяма и много силна беше бурята, която предизвика моята диагноза. Всяко начало на всичко ново е трудно (21 век бълва от новости всеки ден, час и минута, с основание може да ти е труден новия модел на смартфона 🙂 )

Вероятно не, а със сигурност, когато се появи в живота ми, диагнозата беше като огромен камък и с лекота можеше да ме премаже. (Благодаря на мускулите си и на гърба си, че устойчиво понесоха тази тежест 🙂 ) След като седнах в инвалидна количка, огромният тежък камък, след нужното време, отлабна смали се, стремейки се да бъде елегантен 🙂

Следвайки логиката за всяко трудно нещо, с което се срещаме, че след нужното му време би трябвало да спира да бъде огромен, тежък камък… Не знам как се случва изпаряването и изчезването на камък. 🙂 По същия начин и диагнозата ми се определя за нелечима. Благодаря на предизвиканата от нея буря, наистина ми помогна да почистя пътя си. А аз обичам чистотата. 🙂 И продължавам да не харесвам гръмотевици и светкавици.

За крилете на птицата

“Птицата, кацнала на дървото, никога не се бои, че клончето ще се счупи, защото тя не се доверява на клончето, а на собствените си криле. Винаги вярвай в себе си.”

Според времето, в което живеем, свободата и правото на избор, са естествен елемент на 21 век. Например, виждам изложени модели дрехи в някой магазин. Свободна съм да избирам и щом нищо не е подходящо за мен в този магазин, може би, в другия ще е. (В инвалидна количка не знам дали ще е подходящо обикаляне за дрехи по магазините и влизане в пробни, паркинг за количка в пробната не е предвиден. Затова, благодаря на 21 век за възможностите да пазарувам онлайн. 🙂 )

Летящата птица няма такава “капризи” и претенции (както моите… 🙂 ) на кое клонче да кацне. Не се интересува изобщо и от това или онова дърво, от единия или другия клон. Свободна е да избира, но е над тези неща. (Не мога да си представя, че птицата интелигентно ще разглежда един по един клоните на всяко следващо дърво, както хората, които обичат да обикалят магазини. И накрая, се намира желаната покупка от магазина. А птицата се намира ужасно много над тези неща наистина. 🙂 Вече спокойно дреме на някой клон. 🙂 )

Криле имат всички. Птиците ги използват, за да съществуват. По-интересно е при хората. Абсурдно звучи, да говоря за крила щом и краката ми едва успяват да функционират правилно. Когато седнах в инвалидна количка, (не се случи веднага, отне си нужното време), крилете ми сякаш току-що се събудиха, решиха да не се спотайват повече.

Смятам, че крила може да има всяко живо същество. Било то птичка или човек. За птиците не знам, но знам как се случи при мен – доста тънко и деликатно преживяване е. 🙂 И щом едно дърво може, защо ти да не можеш? Отдавна си зададох този въпрос, актуален е и продължава да ми напомня във всеки удобен момент за силата на природата. 🙂 Пак ми даде един прост пример, който да асоциирам с живота си. (Как дойде сравнението с обикалянето на магазините е без значение:) )

За вдъхновението (и за авокадото)

Ниска и слаба е трайността и на двете (трайността на авокадото е далеч по-нищожна от тази на вдъхновението 🙂 ) Щом ги “получиш”, трябва да “действаш” незабавно.

Единственото, което разбирам от думата незабавно е, че макар да не е забавно положението, усмивката си има своето място на лицето ми. 🙂 За авокадото ще кажа, че най-забавни са ми определения като “онова грозното… зеленото… безвкусното” 🙂

Повече мога да кажа и говоря за вдъхновениеţто. Щом получа вдъхновение трябва да действам незабавно, според сравнението с авокадото. Обаче, аз избирам друга гледна точка точно за думата незабавно (не виждам как точно се вписва в живота на бавно говорещо човешко същество 🙂 ) Не, за бавно говореща (и сравнително по-бързо мислеща) се самоопределям и да, забавно е 🙂 Вдъхновение намирам от нещо толкова елементарно като да си играя с думи (думата мандарина не я произнесох разбираемо и когато казах малкото на портокала, за отрицателно време бях разбрана 🙂 ) .. . По повод бавното ми и трудно разбираемо говорене, добре се вписва думата (за)бавно.

Приличат си авокадото и вдъхновението. Обичам ги и двете. И понеже думата незабавно не се чувства удобно в живота ми, предпочете да си тръгне с усмивка (много хитра усмивка, прикрита с или зад едно авокадо). А вдъхновението и идеята за тази статия дойде доста отдавна, и аз изобщо не я написах незабавно,.. минаха месеци, случи се и това. Много желан страничен ефект 🙂