“Не всички бури идват в живота, за да го объркат, някои бури почистват пътя ти.. “
Много бури и турболенции минават през живота ми (както е при всеки) От малка не обичам гръмотевици и светкавици. След като чух същите, когато бях в Индия – незабравим, неописуем тътен… и претръпнах. И до сега, като чуя гръмотевица, се усмихвам и си казвам наум “слаба работа” 🙂
Доста голяма и много силна беше бурята, която предизвика моята диагноза. Всяко начало на всичко ново е трудно (21 век бълва от новости всеки ден, час и минута, с основание може да ти е труден новия модел на смартфона 🙂 )
Вероятно не, а със сигурност, когато се появи в живота ми, диагнозата беше като огромен камък и с лекота можеше да ме премаже. (Благодаря на мускулите си и на гърба си, че устойчиво понесоха тази тежест 🙂 ) След като седнах в инвалидна количка, огромният тежък камък, след нужното време, отлабна смали се, стремейки се да бъде елегантен 🙂
Следвайки логиката за всяко трудно нещо, с което се срещаме, че след нужното му време би трябвало да спира да бъде огромен, тежък камък… Не знам как се случва изпаряването и изчезването на камък. 🙂 По същия начин и диагнозата ми се определя за нелечима. Благодаря на предизвиканата от нея буря, наистина ми помогна да почистя пътя си. А аз обичам чистотата. 🙂 И продължавам да не харесвам гръмотевици и светкавици.
Mon Georgieva 