“Птицата, кацнала на дървото, никога не се бои, че клончето ще се счупи, защото тя не се доверява на клончето, а на собствените си криле. Винаги вярвай в себе си.”
Според времето, в което живеем, свободата и правото на избор, са естествен елемент на 21 век. Например, виждам изложени модели дрехи в някой магазин. Свободна съм да избирам и щом нищо не е подходящо за мен в този магазин, може би, в другия ще е. (В инвалидна количка не знам дали ще е подходящо обикаляне за дрехи по магазините и влизане в пробни, паркинг за количка в пробната не е предвиден. Затова, благодаря на 21 век за възможностите да пазарувам онлайн. 🙂 )
Летящата птица няма такава “капризи” и претенции (както моите… 🙂 ) на кое клонче да кацне. Не се интересува изобщо и от това или онова дърво, от единия или другия клон. Свободна е да избира, но е над тези неща. (Не мога да си представя, че птицата интелигентно ще разглежда един по един клоните на всяко следващо дърво, както хората, които обичат да обикалят магазини. И накрая, се намира желаната покупка от магазина. А птицата се намира ужасно много над тези неща наистина. 🙂 Вече спокойно дреме на някой клон. 🙂 )
Криле имат всички. Птиците ги използват, за да съществуват. По-интересно е при хората. Абсурдно звучи, да говоря за крила щом и краката ми едва успяват да функционират правилно. Когато седнах в инвалидна количка, (не се случи веднага, отне си нужното време), крилете ми сякаш току-що се събудиха, решиха да не се спотайват повече.
Смятам, че крила може да има всяко живо същество. Било то птичка или човек. За птиците не знам, но знам как се случи при мен – доста тънко и деликатно преживяване е. 🙂 И щом едно дърво може, защо ти да не можеш? Отдавна си зададох този въпрос, актуален е и продължава да ми напомня във всеки удобен момент за силата на природата. 🙂 Пак ми даде един прост пример, който да асоциирам с живота си. (Как дойде сравнението с обикалянето на магазините е без значение:) )
Mon Georgieva 