И щом едно дърво може, защо ти да не можеш?

Това е история, вдъхновена от едно дърво. Дървото, което виждам всяка сутрин през прозореца на стаята си. История за новото начало, за мотивацията, за желанието за живот.

Януарска сутрин. Събудих се, вдигнах щорите и гледката ме изненада. Всичко беше покрито със сняг, продължаваше да вали и беше красиво. /Когато си легнах предишната вечер нищо не подсказваше, че ще вали изобщо./ Натрупа много и валя в продължение на няколко дни. Бях доволна, защото беше приказно красиво!

През тези няколко дни наблюдавах как едно от дърветата пред блока сякаш не се радваше на снега толкова, колкото се радвах аз. Клоните му бяха тънки и най-логично беше да помисля, че няма да издържат и в един момент, някаква част от дървото ще се счупи. Дори бях притеснена за колите, паркирани непосредствено под него. В продължение на три дни дървото клюмваше още и още.

Бях убедена, че дървото няма да издържи и беше крайно време част от него да се счупи, когато на следващия ден се изумих от това, което се случваше. Снегът беше започнал да се топи, беше слънчево, а дървото сякаш се събуждаше от зимен сън. В рамките на един ден се върна в обичайния си вид. Нямаше следа от цялото огъване под тежестта на снега през последните дни. Бях впечатлена. Направих някаква асоциация, след което си казах:

И щом едно дърво може, защо ти да не можеш?

Всички имаме трудни моменти. Моменти, в които се огъваме точно както дървото се огъваше под тежестта от снега. Всеки ден се огъваше повече и повече. Но единственото, което се оказа от значение е, че дървото се изправи. И “продължи”. Толкова.

Природата дава прости примери, които вярвам всеки може да асоциира с даден момент от живота си. Оглеждай се по-често. И щом едно дърво може, защо ти да не можеш?