Month: June 2019

Преди години много “мило” бях събудена. Будна съм и до днес. През 2015г. една жена ме разплака от сърце. Така се запознах с Биляна Савова. Страхувах се от думата “инвалидна количка”, тогава изобщо не я допусках в живота си, нямах нужда от такова нещо. Не си представях, че някога ще имам.. Тази среща се случи в първия ден от кампанията “Ден на колела”. Много плаках и го запомних. Първата популярна личност, която седна в количката беше Теодора Духовникова, а аз си вървях. И така…

Стигаме до сега. Сега е различно. Денят е 3 юни, годината е 2019. Случи се едно дългоочаквано събитие – 7 млади дизайнери от НХА направиха дрехи за 7 човека с двигателни дефицити. И изненада – аз съм един от тези 7. Не съм дизайнер, значи съм от другите. Жената, която през 2015г. ме разплака от сърце, същата Биляна, ми се обади с много симпатичната идея за модно ревю, в което са участвам заедно с избран от мен придружител – роднина, приятел, приятелка и т.н. Последваха много срещи с дизайнерката Теодора Лазарова, процесът на работа, с която беше много повече от просто приятен! Датата и мястото на събитието се променяха 3 пъти като 3тият път беше “за щастие” и се получи приказно!

За да направя симпатичната идея на Биляна още по-симпатична, почти веднага си избрах с кого да “дефилирам”, поканих я и тя категорично прие. Теодора Духовникова ми беше първата и най-логична асоциация и не знам кога ще се уморя да благодаря. Започвам с благодарности за това, че устоя на множеството промени по отношение датата и мястото на събитието.

Третият път наистина беше за щастие -ревюто се състоя на 3 юни. Проведе се на открито, дъждът сякаш по поръчка спря, пред самия Народен театър “Иван Вазов” беше опънат червен килим. Всички модели заедно с придружителите и дизайнерите бяхме във фоайето на театъра, всеки момент и Теди Духовникова идваше, до мен беше другото Теди, дизайнерката ми, и докато чаках сбъднах още едно мое желание – лично се запознах с певицата Белослава, която много харесвам и прегърнах хората, с които започват сутрините ми – Богдана и Симеон от СТАРТЕР по БГ Радио. Двамата бяха водещи на събитието, а аз от кога исках да им стисна ръцете и да им кажа колко много обичам това, което правят. И казах им го – Боги така се зарадва, а Симо, в типичния за него стил, опита да се направи, че не е впечатлен и ми каза че правя голяма грешка като всеки ден се събуждам с тях и от утре, каза той, нямало да ги слушам. Обаче, не позна! Забавлявате ме всяка сутрин,, а в идиотския вторник сте ме разплаквали от смях. Възхищавам ви се.

Остават секунди до началото, водещите вече са навън, публиката е готова, във фоайето останахме 7 модели, 7 дизайнери и 7 придружители. Получихме последни наставления за реда, по който водещите щяха да ни представят – Теди Духовникова и аз бяхме в края на списъка и според плана докато дизайнерката Теди Лазарова е на “сцената” и представя облеклото, което е направила за мен пред водещи и публика, придружителката ми и аз трябваше да минем по червения килим – аз бях седнала в количката понеже съм “специална”, а Теди Духовникова ме “управляваше”. Толкова за официалния план. Подредихме се в нещо като колонка в реда, който ни беше представен, съответно Теди, Теди и аз щяхме да завършим ревюто и застанахме последни. Представянето на всеки модел траеше по 4 минути, значи имахме половин час просто да правим нищо във фоайето на театъра. И както си говорехме, Теди ме попита дали искам са ме завърти докато сме на “подиума”, както правят истинските модели, може би да ме изправи. И така дойде идеята ми освен да стана права, да вървя с тяхна помощ. Много бързо измислихме нов план – до средата на пътеката пътувам с количката,, управлявана от Теди, в средата на пътеката прави пауза и ме върти на всички страни, за да покаже красивите ми дрехи, изцяло направени от другото Теди. Дизайнерката обяснява на водещите какво и как е направила, а ние с придружителката ми упорито се въртим и усмихвахме в центъра на пътеката. Когато въпросите към дизайнерката приключат, тя идва при нас в средата на пътеката. И трите заедно ходейки, стигаме до края на килима. Страхотен план измислихме и си го репетирахме докато чакахме реда си във фоайето. Далече съм от мисълта, че много хора ще разберат как се чувствах в този момент – просто не усещах, че има граници за мен. Толкова често усещам елегантното съмнение и недоверие на хората в мен и способностите ми, че на моменти дори самата аз се притеснявам и не си вярвам. А сега Теди и Теди не просто постоянно ме насърчаваха, те толкова силно вярваха в мен и друг вариант освен този, в който планът ни става реалност, не съществуваше.

И след малко дойде нашият ред, време беше. Излязохме от фоайето на сцената при водещите и дизайнерката остана да говори с тях. Теди Духовникова и аз в количката не бързахме да стигнем до средата на пътеката, а когато стигнахме се усмихвахме на публиката, въртяхме се в кръг, “позирахме” за снимки и само ние си знаехме какво всъщност правим – чакахме другото Теди, а тя не се бави и с периферното си зрение я виждах, че идва при нас. Сега беше началото на почти импровизирания мини “спектакъл” – с тяхна помощ се изправих и заедно, всяка с двата си крака;, вървяхме до края на пътеката! Толкова безкрайно много ви обичам, момичета, благодаря ви, че с такава лекота повярвахте в мен!

Не е истина колко ужасно малко му е нужно на човек…Изненадите, вече и за самата мен, продължиха благодарение на водещите, които своевременно реагираха на случващото се. Публиката пляскаше, Симо почти веднага помоли всички, които могат да се изправят и накрая Боги отиде да говори с най-добрата майка- майката на Моника. Не чувах какво говорят, изобщо цялото ми внимание беше фокусирано само върху двата ми крака и евентуално Теди от едната ми страна и Теди от другата страна. Чувството не може да се опише, по-правилно ще е да замълча.

Не мога и няма да се уморя да благодаря на жената, която първо хубаво ме накара да се наплача, а след това ме събуди и не спира да ме държи будна! Билянка, горда съм с всичко, което правиш и те познавам. Това, че бях малка част от проекта “Невидимата красота” означава толкова много за мен. Наистина беше приказно и просто имах чувството, че мога да полетя! Обичам те толкова много, Билянка! Благодаря, за възможността да изживея тази красива еуфория!

Накрая ще споделя нещо адски нерационално, което в някакви моменти идва точно на мястото си – става въпрос за думата инвалид. Буквалният превод на тази дума е невалиден. Е, аз защо да съм невалидна? Имам ВАЛИДНА лична карта, консумирам храни, преди изтичане срока им на годност, дори шофьорската ми книжка е валидна, макар и да не шофирам. Та, не мога да се възприема като НЕвалидна. Нито пък и като човек със специални нужди. Какво е специалното на чисто човешката ми нужда да вървя? Просто питам.