Ниска и слаба е трайността и на двете (трайността на авокадото е далеч по-нищожна от тази на вдъхновението 🙂 ) Щом ги “получиш”, трябва да “действаш” незабавно.
Единственото, което разбирам от думата незабавно е, че макар да не е забавно положението, усмивката си има своето място на лицето ми. 🙂 За авокадото ще кажа, че най-забавни са ми определения като “онова грозното… зеленото… безвкусното” :)е
Повече мога да кажа и говоря за вдъхновениеţто. Щом получа вдъхновение трябва да действам незабавно, според сравнението с авокадото. Обаче, аз избирам друга гледна точка точно за думата незабавно (не виждам как точно се вписва в живота на бавно говорещо човешко същество 🙂 ) Не, за бавно говореща (и сравнително по-бързо мислеща) се самоопределям и да, забавно е 🙂 Вдъхновение намирам от нещо толкова елементарно като да си играя с думи (думата мандарина не я произнесох разбираемо и когато казах малкото на портокала, за отрицателно време бях разбрана 🙂 ) .. . По повод бавното ми и трудно разбираемо говорене, добре се вписва думата (за)бавно.
Приличат си авокадото и вдъхновението. Обичам ги и двете. И понеже думата незабавно не се чувства удобно в живота ми, предпочете да си тръгне с усмивка (много хитра усмивка, прикрита с или зад едно авокадо). А вдъхновението и идеята за тази статия дойде доста отдавна, и аз изобщо не я написах незабавно,.. минаха месеци, случи се и това. Много желан страничен ефект 🙂
Mon Georgieva 