.”Не се нуждаеш от повече време, а от повече фокус.”
(Едва ли щях да разбирам тези думи наистина, по този начин, без диагнозата множествена склероза. Или защо пък не?) По принцип, фокусирането си е нормална човешка способност. Даже от малки, децата са впечатлени от магиите на фокусниците 🙂 Абракадабра .. 🙂
Пораснах и думата фокус вече придоби различно значение. Нормално е в рамките на тийнейджърските години, след това и през студентските, фокусите да са много повече от един. Така беше и при мен (казвам му “едно време” 🙂 без значение колко отдавна, в действителност, е било..). С усмивка си припомням как като започнех нова работа или начинание, фокусът директно сам се “преориентираше” и си вършеше работата.
Фокус си имат и човешките очи. Рядко се говори за него, всеки човек си го притежава сякаш по подразбиране, В детските години, по детски наивно съм смятала, че пияните хора и приемът на алкохол са отговорни за липсата на фокус. После, и шофьорска книжка имах (за малко беше 🙂 тогава няма как да ми е липсвал фокус, чак и книжка да имам),., Сега, след време вече, същият този фокус на зрението ми, не знам дали свикнах без него или просто малко по малко, се завръща и до днес. 🙂
Не ми е необходимо повече време… Нужен ми е още повече фокус. Най-напред, много важен за мен е фокусът на зрението ми. (когато диагнозата нахлу в живота ми прекалено грубо “изхвърли и изрита” иначе обикновеното качество на очите да фокусират. (Че дори и очила сложих пак заради този фокус 🙂 ) Всяко човешко същество има свой биологичен часовник, се чиято работа е да е отговорен евентуално за времето (от раждане до смъртта). Върху какво ще се фокусирам е изцяло зависещо от мен. Никога не съм имала желание и амбиции да бъда фокусник. Радвам се, винаги си намирам фокус.:) Радвам се още и за това, че намира този, който търси. Думата “Абракадабра” не помага за този фокус. 🙂
Mon Georgieva 