От поколението, което през първите си седем години (дори и още няколко години “отгоре”), не подозираше за съществуването на обикновения мобифон, съм. Само в най-смелите мечти допусках смартфон, евентуално чак като остарея…

Подценявала съм времето, в което живеем. (Забавното е, че съм имала и от трите вида телефони и съм далече от остаряване, скоростта на еволюцията е “похвална”.) Благодаря и искрено се радвам, че се докоснах до времето на мобифоните, а днес вече надхвърлям най-смелите мечти на едно време без да съм остаряла. 🙂
Сега по-голямата част от обкръжението ми е със смартфони. Напълно естествено, по подразбиране. И така се роди желанието да си правиш снимки сам на себе си, т.нар. селфита. И смартфоните стават все по-добри, с все по-сериозни селфи камери. (Радвам се, защото на мен тази камера ми служи като огледало, за да си правя упражненията от логопеда 🙂 )
“Преглътни си егото веднъж!” и отговорът “Не мота, ще се задавя.” звучи актуално и днес. Диагнозата ме научи да се радвам, че имам ето, не съм безлична и т.н.:) Благодаря на таланта ми да пиша и благодаря за подпитванията кога ще напиша нещо ново.
Скоростта на еволюцията я приемам.. Фокусът ми, обаче, остава върху т.нар. здравословен егоизъм, Много имам да уча за това, никога не съм харесвала егото и егоизма и затова в здравословно отношение се срещам с препятствия, които се преодоляват именно със здравословния егоизъм 🙂 Далеч по-интересна ми е тази еволюция, в сравнение с еволюцията на технологиите в 21 век, предпочитам да наблюдавам отстрани. (.. засега 🙂 )