Веднъж след дъжд
кола с товар и Коня стар
в калта затънала и спряла.
“Мале!”
Изплашил се Коларят там –
тъй трудно е кога си сам…
Но Пътник приближил и казал:
-Ей, байно, много си загазил.
Друг път от тука не минавай.
На Коня зоб по-често давай… –
отминал.
Втори се задал_
– Голяма киша, страшна кал…
Послушай, чичко,
влекач да има тука всичко
би вкарал в ред –
отминал.
Трети:
– Та толкова ли сте заети?!
Шосе с асфалт си направете…
Четвърти:
– Вземи, та насечи си пръти –
па бий, ще тръгне Конят.
Пети:
– Не слушай оня.
Почакай пътя да изсъхне –
колата ти ще се измъкне…
И тъй по ред
съвети давали безчет,
но за колата да се хване,
та във калта да не остане
от Пътниците тук безброй
немало кой…
***
До гуша ни дойде от Помагачи
като тези Минувачи…

1956

Автор: Крум Колев (1931 – 2017г.), баснята е част от книгата “Черно на бяло”, издадена през 2005 г.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s