Помня минали периоди, в които е имало спешна нужда от позитивизъм. Така е било, признавам си. Наистина, може да бъде сила. Все пак, не мисля, че трябва да се прекалява с позитивизма и съвсем естествено си задавам въпроса “Какво му има на негативизма?”. Защо е общоприето да се “бяга” от негативни новини? (Като “отхвърлено и нежелано” детенце, което не е на мястото си..). В същото време, телевизионни и социални медии се “изхранват” с такива новини.
Сега, по-сериозно. 🙂 Най-лесно, би било да се отчайвам и да се оплаквам. Така или иначе, не обичам крайностите, затова приех трети вариант. Обяснявам: от едната “страна” е позитивизмът, много индивидуален процес е за всяко човешко същество, е намирането на положителното. От другата страна е негативизмът. Без значение е това, че не се харесва, “бяга” се от него и т.н. Има своето постоянно присъствие, дори и да е предпочел да остане невидим, там някъде на много заден план съществува си, все пак.
Осъзнаване, широк поглед върху по-голямата картина.. Така изглежда третият вариант, лично за мен. Със сигурност, мога да кажа, че възрастта, без натрапване, а само “елегантно”, работи. 🙂 Благодаря за разбирателството и съвместната работа. Благодаря за подкрепата!
Mon Georgieva 