“Манталитет на сърфист – наслаждавайте се на всяка вълна, докато трае. Винаги идва нова вълна скоро.”

Обичам метафорите и не, не се занимавам със сърф, нито пък плувам добре. Предпочитам метафорите – вероятно, няма да се разберат от всеки или по-правилното е всеки да може да го разбира по собствен начин. Приела съм го. 🙂
Забележителен стоицизъм е необходим при “подхода” към този риск. Сърфистите са търпеливи, понякога, изчакват много време за перфектната вълна. Знаят, че времето, в което просто чакат, си заслужава. Запознават се много добре със стойността на търпението…
Дори манталитетът на един сърфист да е “прост”, може да се разглежда като силна метафора, която да “помогне”, като ни прави по-настоящи и “наслаждаващи” се на текущия момент и обстоятелства, докато продължават.
“Когато сърфист се качи на една вълна, наслаждава се наистина, макар и, със сигурност, да знае, че скоро вълната приключва. С мъдрост и осъзнаване, че идват повече вълни.”
ПП: Западното крайбрежие на Португалия се използва от много сърфисти. От най-различни държави идваха, изглежда, че условията на крайбрежието на океан са нужното. Лично за мен, изобщо, не изглеждаше, и досега не изглежда, просто. 🙂