“Понякога може да направиш всички необходими планове и подготовка, но това не е гаранция, че нещата ще отговорят на надеждите.”

Въздържам се от планове, но всъщност не е точно така. Истината е, че все си правя планове в главата Спомням си как в Португалия правех план за следващата нова дестинация. “Работехме” с пътна карта за шофьорката, а аз бях “екскурзовод” и казвах какви са забележителностите. (“Отговарях” и за музиката в колата, седейки до шофьорското място. Благодаря, че и до днес се “налага” да съм DJ 🙂 ) …. Що се отнася до илюстрацията, от днешна гледна точка така изглежда “португалската приказка” – конкретна и изчерпателна права линия.

Другата част от илюстрацията представлява “нужното време”. Хаос, въртележка в следствие на диагнозата. Без значение остава желанието ми за планове. (Доволна съм, че “планираната” книга се случи, напук на въздържанието ми. 🙂 )
Не мога и не бих се отказала от планове и подготовка, струва ми се за НЕредно. Ракета никога не съм била, не бързам. И щом ракетата от илюстрацията извършва толкова много маневри, необходимо ѝ е “нужното време”. 🙂