Month: June 2023

“Единствената разлика между хубав и лош ден е отношението ти.”

“Обстоятелствата са от значение, но също така, успехът в живота започва от твоето отношение.”

Ще се съглася с тези цитати и ще вмъкна собствено обяснение. Снимката в началото ми върна в спомените от преди няколко месеца, когато имах юбилей и много балони. Благодаря! 🙂 (На снимката не съм аз!)

Наистина съм “минала” през лоши, много лоши дни. От днешна гледна точка, добре ми се струва, че диагнозата е дошла в някакво “уместно” време. Щом толкова е настоявала да се докосне до живота ми… “Нужното време” минава с лоши дни, разбираемо е отношението ми също да е лошичко…

Според мен, в основата на всичко е възрастта. И време, и място, за балони се намира. Обстоятелствата са част от живота, отношението е зависещо от мен.

“Ако животът беше само със зелени светлини, ако нямаше жълти и червени светлини – трудности и кризи, време за интроспекция, за какво е всичко?…
Отдавай дължимото на времето.”

Като ирония на съдбата изглежда от днешната ми гледна точка. Става въпрос за това, че “някога” имах шофьорска книжка. Толкова отдавна е било, че вече е невалидна… И не съществува, но идеята е, че съм “запозната” със светофара и задачите му. И все пак, не съм смятала шофьорското място за “мое място”, затова ми се “падна” инвалидна количка. Заедно с тънкото чувство за хумор, вписва се по някакъв начин. (Лично аз, доволна съм, че не шофирам истинска кола. Обичам да си играя с думи, колата става количка.)

Сега сериозно, харесаха ми думите от цитата в началото. Интересното е, че са думи от книгата на актьор, излязла е преди 3 години и аз съм я “чела”. Спомням си, че, когато излезе, не можеше да ме “впечатли”, а днес изглежда красноречиво. Просто е, но изглежда, че е необходимо припомняне.

Така прави диагнозата с мен и благодаря за основанието. Сега се разбира защо наричам началните години с множествена склероза НУЖНОТО ВРЕМЕ. За кръга на шегата е уместно да сравнявам със светлините на светофар, 🙂

“Живот без цел е живот без дестинация.”

“Животът с цел започва с приемане на реалността.”

Едва ли нещо от това, което ще кажа, ще звучи мъдро и сериозно, а не е и нужно. Затова ще говоря с историята си. Първата част от илюстрацията и въртенето в кръг представлява детските ми години. Заедно с тинейджърството. Въртенето в кръг представлява ученическите години, когато преподавателите ни запознаваха с постоянството. … Спомням си, че не винаги разбирах защо се прави това повторение. Логично ли беше изобщо?

Втората част от илюстрацията е “описание” на действието. Според обстоятелствата седнах в инвалидна количка, съответно и кръгът за въртене става още “по-малък”. Каква е целта? … Първата ми книга. Кратко, точно и ясно.

“Ако не можеш да видиш хубаво в себе си, вземи по-добро огледало, погледни по-близо”.

Доста далеч от стила и начина ми на изразяване са думите от цитата в началото. Затова насреща са метафорите, има място за тях.

Счупеното огледало означаваше “нещастие в любовта”, според детските ми спомени. 🙂 Когато множествената склероза се появи, “сетих се”, препоръчвано ми беше да се наблюдавам в огледалото. Имала съм разни изкривявания по лицето и тялото. Стъписвала съм се от себе си, щом се приближа до огледало… (Затова пък по време на студентския живот, всяка сутрин се “гледах” в огромно огледало в коридора на квартирата.) Изглежда, че е станало достатъчно и начинът е бил огледалото да се напука. Не да се спука окончателно (като балон или гума на автомобил), а просто да се напука. Сериозна работа, в инвалидна количка ме постави “напуканото огледало”. Затова, съществува “нужното време“.

Благодаря на нужното време, наистина е нужно. Хубаво е, че така и така се намирам в количка, “осигурено” място има “тънкото” чувство за хумор. Неслучайно е тънко, не заема много място в количката. 🙂

“Креативността е просто свързване на нещата..”

Помня думите от цитата в началото. По време на висшето образование, интересувах се от дигитален маркетинг. Та, тогава покойният днес Стийв Джобс, казваше и си “настояваше” на тези думи.. Признавам си, че по-скоро някак с насмешка можеха да намерят място в “речника” ми..

Интересна е думата креативност, чуваше се постоянно в младежките ми години, ползваше се при всяка автобиография за кандидатстване за работа… Честно казано, аз не знам дали разбирам от креативност, предвид, че имам книга. (Нито съм първата, нито пък ще съм и последната 🙂 ).

В конкретния случай при мен помага “погледа върху голямата картина”, още и илюстрацията. Приемам, че в детството съм “учила” различни неща, които просто са се натрупвали. Подредено, все пак. 🙂 Когато дойде времето за първата книга (втората част от илюстрацията), “креативността“, съвсем естествено заблестява като светнала крушка. Благодаря на

“Малките неща могат да имат огромна стойност..”

“Ако не можеш да правиш големи неща, прави малки неща По ‘грандиозен’ начин.” … Често я споменавам, за да се разбере, че не е нищо особено, скучна тема… Но, затова илюстрацията, подкрепям с уроци от рехабилитацията, заради диагнозата и т.н. 🙂

… Неведнъж се наложи да ми се заяви любезно, подчертавам любезно, че не е нужно да се презорвам. (От днешна гледна точка мога да се съглася в известна степен, че е така.. Така си обяснявам и защо се “настаних” в инвалидна количка “твърде” млада).

Ето защо съм запазила детското съзнание и досущ като “всяко дете” не се “презорвам“. Разбирам вече защо казвам, че мога още, и няколко секунди по-късно главата ми е “паднала”. … В този ред на мисли, първата моя книга съдържа нужната част детско съзнание. Така мисля и благодаря.

А цитатът в началото от Наполеон Хил е достатъчно красноречив. Харесва ми, че умее времето научава каква огромна стойност имат малките неща. 🙂

“Способността да пишеш е буквално способността да изложиш концепция. Това е визуална стимулация, ако го направиш правилно.“

Ето как “разглеждам” илюстрацията, част от “линията на живота ми” разказ по “картинки” (така се казваше едно време в детската градина 🙂 ) … Пет етапа има илюстрацията, досущ нещо като по-голяма картина.

Прекъснатата линия в началото е точно “прекъсване“, защото смятам, че да пишеш е присъщо за всеки, който е ходил на училище. Там се случва “запознаването” с “правилната”. До тук нищо интересно… Прекъснатата линия става непрекъсната, започва търсенето на твоята “форма”, това се случва при честа промяна на работното място.

Диагнозата дойде като “удар от чук”, създаде пукнатини. Не за друго, а за да освободя трупането досега и да реализирам първата моя книга. Благодаря за подкрепата.

“Стълбите – усилена работа. Ескалатор – пряк път. … Има време и за двете.”

Детството е времето за “усилена” работа, съответно за стъпала и движение. Това имаше едно време – само стъпала навсякъде. Така например, беше в училище и всеки предмет си имаше стая на различен етаж. Никакъв проблем не е било за младежите, може би е давало и поводи за “мрънкане”, така сме се “научавали”. Училище е, все пак. 🙂 Гордея се с всички спомени от там и паралелно, с увеличаването на възрастта се сещам, все повече за онези години.

От днешна гледна точка, различно е. (Не, не училището!) Става въпрос за ескалаторите. Помня как им казвахме едно време, щом ги виждахме по филмите – “електрически стълби”, “стъпала на ток”… Съгласна съм, че може да се нарича успех за създателите си. Приемам го, но не е за инвалидна количка.

“Радвай се на случайността, която НЕ е случайна.” … Неслучайно, била съм на Еразъм в град Коимбра, с много стълби. И още, във Варна помня стълби на централния плаж. Благодаря на отзовалите се приятели при изненадващите падания. 🙂

“Малките навици водят до”масивни” резултати.” … “По-добре направи малко добре, отколкото МНОГО лошо.”

Интересно е разбирането ми от днешна гледна точка. Сега си давам “сметка”, че съм събирала разни мои текстове (малки камъчета в”бутилка”). Когато дойде подходящият момент, от “камъчета”, заедно с въображение, би могло да се създаде нещо. Така се случи с първата ми книга. Смятам, че заслужено е наречена “издишване на трупаното досега“… Спомените ми за Португалия в конкретния случай, обидно звучи да наричам камъни, напълно неоснователно е. И от друга страна, заслужено е, предвид вечността. Благодаря, че устояха на здравословните ми недоразумения. Изглежда, че спомените са като малките камъчета от илюстрацията, също и възрастта ми през 2014 година се е “погрижила” за съхраняването.

Други спомени от едно време, разбирам, че това е било създаване на навици. Не се забравя ученето на английски език със сериал, който тогава хич не ми беше смешен, а е комедия. Пишех новите думи определен брой пъти, така се учеше. Сега сравнение правя с камъчетата в бутилката.. А пък сериалът, от сърце ме разсмива и до днес. 🙂 Доволна съм от навиците, наистина.

Думите в началото добре се отнасят до рехабилитацията (на всеки рехабилитатор казвам смело, че мога да направя още повторения от упражнението 🙂 благодаря, че не винаги ми вярвате, не се сърдя). “Капка по капка, вир вода става“, тези думи, също осъзнато, могат да намерят място. 🙂

.”Светът е оцелял, защото се е смял.”

“Припознах” се в илюстрацията. Обяснявам защо. Редица шеги и бъзици казват, че съм “философ”, съдейки по текстовете, които пиша. Сега сериозно, .”Философската позиция” на главата от илюстрацията може да се сравнява с падащата глава при мен. Така се “подпирам”, след което с много шеги и бъзици, казва се истината и разбираш безценността на чувството за хумор.

Интересно е парчето пъзел в ръката. Подлежи на задълбочен “анализ”, за да бъде допуснат до главата ми. Нещо такова е при мен по отношение на лекарствата, признавам. … Досущ като с хората покрай мен. Шегувам се, но не може да се отрича, че диагнозата изиграва ролята на сито.:)