За въртенето на ума (и за лентата на аудио касетата)

Връщане към онези дни. когато бяха популярни, можех да пренавивам касети с малкия пръст на малко дете.

Харесва ми, че си спомням за едно време и за аудио касетите. От личен опит ще говоря, ползвала съм ги. Имала съм няколко касетки и касетофон. … Пораснах достатъчно, технологиите бързо напреднаха. … Намесва се и диагнозата ми.

Едната част от илюстрацията представлява “нужното време”. Обяснявам – без значение, колко време отне, за да “не се притеснявам” от инвалидната количка. Сякаш лентата на “касетата” е била извадена. Напълно неизползваема и безполезна е. Важно е, че лентата е хитра и много здрава. Благодаря за това, че спокойно и търпеливо изчака своя ред, без да забрави обещанието си. (“Някой ден ще имам книга” съм казвала безброй пъти и дори да не е било сериозно намерение тогава, сега е логично. 🙂 )

Разбирам, че от малка ми е било интересно да навивам “лентата” на всички касетки. Касетофонът “прекалено много бързаше” и аз по детски, с помощта на химикал/молив, “помагала съм”. 🙂