.”Светът е оцелял, защото се е смял.”
“Припознах” се в илюстрацията. Обяснявам защо. Редица шеги и бъзици казват, че съм “философ”, съдейки по текстовете, които пиша. Сега сериозно, .”Философската позиция” на главата от илюстрацията може да се сравнява с падащата глава при мен. Така се “подпирам”, след което с много шеги и бъзици, казва се истината и разбираш безценността на чувството за хумор.
Интересно е парчето пъзел в ръката. Подлежи на задълбочен “анализ”, за да бъде допуснат до главата ми. Нещо такова е при мен по отношение на лекарствата, признавам. … Досущ като с хората покрай мен. Шегувам се, но не може да се отрича, че диагнозата изиграва ролята на сито.:)
Mon Georgieva 