За “камъните” в бутилката

“Малките навици водят до”масивни” резултати.” … “По-добре направи малко добре, отколкото МНОГО лошо.”

Интересно е разбирането ми от днешна гледна точка. Сега си давам “сметка”, че съм събирала разни мои текстове (малки камъчета в”бутилка”). Когато дойде подходящият момент, от “камъчета”, заедно с въображение, би могло да се създаде нещо. Така се случи с първата ми книга. Смятам, че заслужено е наречена “издишване на трупаното досега“… Спомените ми за Португалия в конкретния случай, обидно звучи да наричам камъни, напълно неоснователно е. И от друга страна, заслужено е, предвид вечността. Благодаря, че устояха на здравословните ми недоразумения. Изглежда, че спомените са като малките камъчета от илюстрацията, също и възрастта ми през 2014 година се е “погрижила” за съхраняването.

Други спомени от едно време, разбирам, че това е било създаване на навици. Не се забравя ученето на английски език със сериал, който тогава хич не ми беше смешен, а е комедия. Пишех новите думи определен брой пъти, така се учеше. Сега сравнение правя с камъчетата в бутилката.. А пък сериалът, от сърце ме разсмива и до днес. 🙂 Доволна съм от навиците, наистина.

Думите в началото добре се отнасят до рехабилитацията (на всеки рехабилитатор казвам смело, че мога да направя още повторения от упражнението 🙂 благодаря, че не винаги ми вярвате, не се сърдя). “Капка по капка, вир вода става“, тези думи, също осъзнато, могат да намерят място. 🙂