За стълби и за ескалатори (за успеха)

“Стълбите – усилена работа. Ескалатор – пряк път. … Има време и за двете.”

Детството е времето за “усилена” работа, съответно за стъпала и движение. Това имаше едно време – само стъпала навсякъде. Така например, беше в училище и всеки предмет си имаше стая на различен етаж. Никакъв проблем не е било за младежите, може би е давало и поводи за “мрънкане”, така сме се “научавали”. Училище е, все пак. 🙂 Гордея се с всички спомени от там и паралелно, с увеличаването на възрастта се сещам, все повече за онези години.

От днешна гледна точка, различно е. (Не, не училището!) Става въпрос за ескалаторите. Помня как им казвахме едно време, щом ги виждахме по филмите – “електрически стълби”, “стъпала на ток”… Съгласна съм, че може да се нарича успех за създателите си. Приемам го, но не е за инвалидна количка.

“Радвай се на случайността, която НЕ е случайна.” … Неслучайно, била съм на Еразъм в град Коимбра, с много стълби. И още, във Варна помня стълби на централния плаж. Благодаря на отзовалите се приятели при изненадващите падания. 🙂