За огледалото

“Ако не можеш да видиш хубаво в себе си, вземи по-добро огледало, погледни по-близо”.

Доста далеч от стила и начина ми на изразяване са думите от цитата в началото. Затова насреща са метафорите, има място за тях.

Счупеното огледало означаваше “нещастие в любовта”, според детските ми спомени. 🙂 Когато множествената склероза се появи, “сетих се”, препоръчвано ми беше да се наблюдавам в огледалото. Имала съм разни изкривявания по лицето и тялото. Стъписвала съм се от себе си, щом се приближа до огледало… (Затова пък по време на студентския живот, всяка сутрин се “гледах” в огромно огледало в коридора на квартирата.) Изглежда, че е станало достатъчно и начинът е бил огледалото да се напука. Не да се спука окончателно (като балон или гума на автомобил), а просто да се напука. Сериозна работа, в инвалидна количка ме постави “напуканото огледало”. Затова, съществува “нужното време“.

Благодаря на нужното време, наистина е нужно. Хубаво е, че така и така се намирам в количка, “осигурено” място има “тънкото” чувство за хумор. Неслучайно е тънко, не заема много място в количката. 🙂