За светлините на светофара

“Ако животът беше само със зелени светлини, ако нямаше жълти и червени светлини – трудности и кризи, време за интроспекция, за какво е всичко?…
Отдавай дължимото на времето.”

Като ирония на съдбата изглежда от днешната ми гледна точка. Става въпрос за това, че “някога” имах шофьорска книжка. Толкова отдавна е било, че вече е невалидна… И не съществува, но идеята е, че съм “запозната” със светофара и задачите му. И все пак, не съм смятала шофьорското място за “мое място”, затова ми се “падна” инвалидна количка. Заедно с тънкото чувство за хумор, вписва се по някакъв начин. (Лично аз, доволна съм, че не шофирам истинска кола. Обичам да си играя с думи, колата става количка.)

Сега сериозно, харесаха ми думите от цитата в началото. Интересното е, че са думи от книгата на актьор, излязла е преди 3 години и аз съм я “чела”. Спомням си, че, когато излезе, не можеше да ме “впечатли”, а днес изглежда красноречиво. Просто е, но изглежда, че е необходимо припомняне.

Така прави диагнозата с мен и благодаря за основанието. Сега се разбира защо наричам началните години с множествена склероза НУЖНОТО ВРЕМЕ. За кръга на шегата е уместно да сравнявам със светлините на светофар, 🙂