Month: July 2023

-Корабът е най-безопасен в пристанището, но корабите не са създадени за това.”

Всеки опитва да играе на сигурно в живота. (Същото като при кораба). … В случая, пристанището е комфортната зона за кораба. (По-скоро за пътуващите и за екипажа, евентуално…).. Корабът се “чувства” комфортно във водата, не на пристанището.

“Понякога се установяваме в тази зона на комфорт. но не ни е писано да живеем в зоната на комфорт. По-голямата част от растежа идва от излизане извън зоната ми на комфорт..Бъдете смели и авантюристични въпреки потенциалната “буря”, пред която може да се изправите….”

Доволна съм, че съм отишла в другия край на Европа (за половин година в Португалия става въпрос). И до днес само мога да предполагам защо се е случила “бурята” с изпускането на спирката на влака. (“Логично беше щом изпусна гара Коимбра Б, следващата спирка да бъде Коимбра А.” .. без коментар 🙂 ) … Приемам го за хитра подготовка за потенциална буря.

.”Корабите получават могъщи имена, когато преминават през коварните води. мечовете получават имена, когато постигнат силни подвизи на бойното поле. Ако искате да създадете наследство, започнете да действате. Ако искате да живеете спокоен живот, започнете да действате. Така или иначе, ще трябва да изградите нещо, което да поддържате.”

“Провалът предполага пренасочване.”

“Всеки неуспех проправя пътя за нова траектория, която е потенциално по-съвместима с успеха.“

Спомням си един “провал“, който от днешна гледна точка, съвсем не трябва да се нарича провал. Не знам защо се сетих за стара история. За да има за какво да “пиша”. 🙂

… Когато завършвах училище, добра бях в математиката и още от дете се занимавах с рисуване. Простата логика ме накара да кандидатствам в университет за архитектура и строително инженерство. Признавам първия си провал. Не се срамувам от това. Интересното е как този провал директно ме пренасочи към икономически университет във Варна. … От там и Португалия, посрещна ме с ПРОВАЛ във влака, за да събуди идеята за начало на книга. Някой ден! (Когато остарея, евентуално 🙂 ) …

Сериозна сега. Думата провал е силна, в живота ми “срещам” провалчета, така ги наричам. Колкото до диагнозата, няма да я нарека провал или неуспех. Проправя пътя за нови “дестинации”.

“Възходите и паденията не са добри или лоши, защото ако ги обърнете и добавите някои подробности, ще осъзнаете, че всичко това е част от вашето пътуване.”

Повече мога да “говоря” за падания, падЕнието е силна дума. Запомнящи се падания и залитания имам още от ученическите години. Смешно е било на съучениците ми, когато залитам, “абе, като, че ли си пияна”. … Едно лято вървях с краката си до разкопките са в родния ми град, лятна младежка работа беше и тогава вървейки си, паднах. Но бързо се изправих, за да се науча да приемам шеги и бъзици. Благодаря, добре се “получи”, че се научих. Като първата “фаза” от визуализацията съм била, признавам …

“Нужното време”, наистина, се оказа необходимо. Изглежда “лесно”. (Втората фаза от визуализацията). По-трудна, отколкото изглежда е такава превратност…

От там и нататък, странно и грозно, криво и обърнато наопаки. Първо, пътешествието е черно-бяло, сиво и скучно. . … Време е да се “намеси” въображението, за да “оцветиш” сивотата…

“Животът се случва за теб, не против теб.” 🙂 ” Как ли изглежда пътешествието само от възходи или само от падения?” Не искам да знам, благодаря. 🙂

“Когато отвориш мръсния кран, ще тече скапана вода за доста време. След това, ще започне да тече чиста вода…”

“…Ако го оставите, гадинката (много мръсната вода) се разширява и замъглява мисленето ви…. ако искаш да направиш добри неща, трябва да преминеш през лоши неща” 🙂 Думите са на Ед Шийрън, известен изпълнител, не са мои. Дори артисти и музиканти имат тонове скапана вода и лоши идеи, под формата на чернови. Някои изобщо не се реализират, но те учат да създаваш. А след това – подобряваш…

Приемам, че при мен се е случило нещо подобно. Т.нар. “нужно време” от днешна гледна точка ще нарека “скапана” вода. Остава си в предишното десетилетие и не “заслужава” припомняне. (Няма да забравя, обаче, че мандарина е малкото на портокала. 🙂 )

По-сериозно. Така или иначе, мястото на “мръсния кран” от визуализацията е човешки мозък. Същото е мястото на диагнозата ми. … Радвам се на подобни “случайности”.

“Зад всяка история има много невиждано.”… 90% от масата на айсберга е под водата, което означава, че онова, което не се вижда е 9 пъти повече.

Това е принципът на айсберга: зад всяка история има много, което не можеш да видиш. Така, например, се случва при музикантите. Лятото е подходящ сезон за концерти и турнета (национални и световни). Може да чуваш, че билетите за турнето в са разпродадени, че на сцената изпълнителят е раздал сърцето си.. Не виждаш, обаче, 10 000 часа практика, които са довели до този “етап” – игра на думи.

“Невидимите дейности дават видимите резултати.”… Без значение какво опитваш да постигнеш, 90% от “ресурсите” са зад кулисите, а “на сцената” 10% са достатъчни.

Диагнозата и рехабилитацията са “невидимите” дейности, които дават видим резултат при мен. Това е първата ми книга. Благодаря. (Приемам, че съм вид айсберг, който разказва истории. Следвам принципа на айсберга, върши работа. 🙂

“Ако животът е сладолед, колко дълго ще чакаш, за да му се наслаждаваш?”

Съдейки по възрастта ми, “забравила” съм вече за сладолед на клечка. Детско е. … Така зададен, въпросът в началото приемам за достатъчно красноречив. Отговорът ми е кратък и “изчерпателен“: “По-полека”… 🙂

Сега сериозно. Когато диагнозата се появи в живота ми, “мислех”, че ще мине време и ще изчезне. Много “шум” за нищо исках да се окаже. … Ако животът трябва да е сладолед, то аз съм получила много специален сладолед. Обяснявам: сладоледът съдържа в себе си пукащи балончета. Толкова много “балончета” в някакъв момент ме запознаха с инвалидната количка. Ок. Също така, забавиха говора ми. Ок. (Със сигурност, нужно е време).

Колко дълго ще чакам, за да се”наслаждавам” на “сладоледа” с пукащи балончета? Колкото е необходимо, няма да се оправдавам, че не зависи от мен. Лятната жега има своите “изисквания”, това е мястото на сладоледа. От мен зависи какво и колко.

“Ако си даващ, научи границите си, защото получаващите нямат такива.”

Ще се “карам” много на себе си. Но преди това малко спомени … Любим спомен имам от студентските години във Варна. Обяснявам: чуждестранни студенти от различни страни “работиха” с малки деца в детска градина,. Едва ли, са подозирали и осъзнали нещо за границите на такава крехка възраст. … Интересното беше, че се “разбираха”, без значение как. Помня, че гледката си е заслужавала. 🙂 … По същото време се запознавах с бразилци и индийци, “обещавахме” си, че някой ден ще се видим в държавите им. … До тук добре, няма нищо случайно..

Сега сериозно. Диагнозата изисква граници, през нужното време, затова е нужно времето. … Хубаво е, че не са нещо непонятно за мен, никак даже. Нужна е била промяна в здравословното ми състояние, за да се уча да поставям граници. … (Всяко “зло” за “добро”).

състояние

.”Не може да направим нищо за това… може би…”

Очила започнах да нося след поставянето на диагнозата. (Ако ги имах преди това, щеше да е налично желанието да се счупят.). Илюстрацията в началото “казва” достатъчно. Когато очилата са толкова счупени, много лесно е да се каже, че няма какво да се направи. Помня думите на доктора, който постави диагнозата, не и името. “На може да направим нищо за това,.” … Доволна съм за това, че за мен диагнозата изигра ролята на вдъхновение, след “нужното време”. …

“Нашето възприятие за света се формира от нашите условия и вярвания. Удивително е как нашите уникални перспективи оцветяват нашите преживявания.” … “можем да променим начина, по който гледаме на ситуацията. гледайте на това като на възможност, а не се на проблем”

Всеки има своята перспектива, затова се нарича уникална. Единствена е.

Въздържам се от изразяване на личното ми мнение. Грешка! Благодаря за съществуващия поглед върху голямата картина. Важен е. … Преживяването на 5 месеца в Португалия “оцветих” за първа книга. А за другата част от илюстрацията смятам, че е въпрос на лична перспектива. Благодаря .

рспектива.

Кой вид яйце си в момента?

Така зададен, въпросът си има и илюстрация. Няма единствен вариант/форма, който да е по-добър от другия. Понякога, върху слънчевата ми страна (в случая това е жълтъкът на яйцето), има хрупкави изгорени парчета. Налични са м0ногобройни илюстрации на иначе обикновено яйце .

Според работодателите, трите етапа от визуализацията имат “официално” тълкуване. 1. когато определяш и укрепваш граници 2.. когато се преуморявате и изгаряте 3. когато работата е игра и е напълно интегрирана за вас …

Ето моето разбиране, като линия на времето, на живота “разбирам” изображението. Приемам, че в ранните детски години с помощта на родителите се научаваш да определяш важни граници. (Не се бърка в контакта с малки пръсти, заблуждава малките деца). Тогава някакви граници биват “определяни”, за да може да се укрепват, да станат ясни по подразбиране. … Пораснах и вероятно се “преуморявах”, не помня. Това е второто яйце от илюстрацията. Ето защо пазя и старателно съхранявам детското в себе си. … Когато множествената склероза се присъедини към живота ми, направи не много разбираем микс от всичко. Така нареченото “нужно време”..

“Става по-лесно”..

Съгласявам се с тези думи, но не съвсем. Обяснявам. Според илюстрацията/визуализация, това е развитието на процеса от ден 1 до ден 30. Да, дa, ама не стана така при мен.

Харесва ми първата част от илюстрацията. Не е сред възможностите ми, заедно с инвалидната количка, да тикам косачка за трева. … Като нещо такова съм “изглеждала”, когато все повтарях, че няма за какво да пиша. Изобщо не изглеждаше сериозно занимание за мен.. /похвално е, че докато бях в Португалия съм описвала подробно преживяванията, защо? За да не ги забравя/ ..

Другата част от илюстрацията показва, че става по-лесно. При мен не успя да се случи за 30 дни, казвам му нужно време, достатъчно. Сега, става така, че може да се жонглира с темите, устройства ме. Благодаря за предложенията на теми. В началото, далеч преди първата моя книга, редовен въпрос към рехабилитаторите ми беше за тема, върху която да пиша. Благодаря за идеите.