За писането

“Става по-лесно”..

Съгласявам се с тези думи, но не съвсем. Обяснявам. Според илюстрацията/визуализация, това е развитието на процеса от ден 1 до ден 30. Да, дa, ама не стана така при мен.

Харесва ми първата част от илюстрацията. Не е сред възможностите ми, заедно с инвалидната количка, да тикам косачка за трева. … Като нещо такова съм “изглеждала”, когато все повтарях, че няма за какво да пиша. Изобщо не изглеждаше сериозно занимание за мен.. /похвално е, че докато бях в Португалия съм описвала подробно преживяванията, защо? За да не ги забравя/ ..

Другата част от илюстрацията показва, че става по-лесно. При мен не успя да се случи за 30 дни, казвам му нужно време, достатъчно. Сега, става така, че може да се жонглира с темите, устройства ме. Благодаря за предложенията на теми. В началото, далеч преди първата моя книга, редовен въпрос към рехабилитаторите ми беше за тема, върху която да пиша. Благодаря за идеите.