Month: August 2023

“Не позволявайте на бързината ви да доведе до отпадъци.”

Фразата „бързината прави отпадъци“ често се казва, когато някой прави нещо твърде ти тя. Цялата работа е игра на думи, На английски език се римува, а на български от едно време знам: бързата работа, срам за майстора. (Смешно ми е било, защото не приемах думата майстор за сериозна.

“Чакай и се надявай.”

Никак не харесвах тези думи от романа “Граф Монте Кристо. Толкова празни приказки от уж популярна книга…” Вероятно е да си помислила нещо от рода. 🙂 ) Бях твърде млада, но ги запомних.

Първата чаша от визуализацията е предишното десетилетие, започващо с 2. Тогава диагнозата дойде в моя живот. Затова съм се съобразявала с нужното време. В чашата “спокойно” капва по една капка. Де да беше толкова спокойно при мен със забавянето на говора ми, извинявам се, че изнервям (най-напред себе си.)..

Благодаря, че се запознах с търпението и продължавам да се уча.

“Грижата за себе си е необходимост, а не лукс.”

“Просто казано, интроспекцията е „актът на вглеждане в себе си“. Това включва и двете, осъзнаването на това, което мислим и чувстваме, но както отбелязват Уудън и Сократ, изисква действително изследване и оценка.” … Цитирах думи от авторите на визуалията с цел да “внеса” някаква сериозност на текста. (Чувството ми за хумор е готово за прекатурване в герана.. 🙂 ) … Да, да, ама не. 🙂

Приятен спомен от семестъра в Португалия беше опознаването на наистина различни хора. Например, за живеещите във Финландия беше нормално да имат сауни в домовете си. Става въпрос за 2014 година. И до днес, лично аз не мога да го нарека лукс.

Що се отнася до интроспекцията, вглеждането в себе си. Признавам, че преди да имам диагнозата не допусках подобен “егоизъм” в живота си. Била съм малка и неосъзната. 🙂 … Научих се да се грижа за себе си (доколкото позволява здравословното състояние 🙂 ). “Едно време”, когато бях ученичка, по-скоро съм се срамувала да имам общо с думата егоист.

Сега, “срамувам” се единствено от това, че “говоря” за сауни. През лятото е несериозно.

“Какво е “ефектът на снежната топка”?

Адски нерелевантно за летния сезон е да се говори за снежни топки. Нелогично е.

“Привидно маловажен “проблем”, ефектът на снежната топка, известен още като верижна реакция, се отнася до процес, при който нещо расте с ускоряваща се скорост, често чрез комбиниране нсса малки първоначални промени.” Цитатът е от автора на визуализацията, от мен сложих кавички на необходимите места. Ще обясня. 🙂

Това е случи книгата ми, затова я наричам “издишване на трупаното досега”. По подобие на илюстрацията, може да “разглеждам” създаването на книгата ми. Още в Португалия съм се шегувала, че някой ден ще напиша книга. Диагнозата опита да ме стресне, евентуално да забравя “шегата” за книга.

Доволна съм, че въпросната идея е била нещо като снежната топка от визуализацията. Растяла е с достатъчно бавна и все пак, ускоряваща се скорост. 🙂

“Мислите ти са толкова плашещи, докато не можеш да ги видиш надраскани.”

Когато учих във Варна, бях екскурзовод на чужденци, развеждах ги и разказвах на английски език. (Била съм сладкодумна, сигурно съм била смешна, със сигурност 🙂 ). Та, тогава помня, че имах листи с информация за града на английски език. Трябваше да я науча, затова драсках, оцветявах, подчертавах. (Благодаря за стабилния опит с английски език, чрез който учих португалски език, за да се “случи” после първата ми книга. За Португалия и на чист български език.) 🙂

… Когато се върнах от Португалия, мина малко време, след което дойде диагнозата и заедно с нея и разнообразни плашещи мисли. Оставила съм ги в предишното десетилетие на живота, започващо с 2. Не усетих, че е моето място. Затова търпеливо съм изчакала до десетилетие номер 3, за да просъществува книжката ми за Португалия на български език. 🙂

Доволна съм затова, че напук на всички мои плашещи мисли, успявам да раздавам автографи. Срамувам се от почерка си с усмивка. Благодаря за подкрепата.

“Ако чувствате, че нямате контрол, това може да е, защото сте във възход.”

“Не мисля, че някога ще спреш да изпитваш синдром на самозванец, ако растеш.”

Благодаря на възрастта си, на юбилея си и на новото десетилетие. Крайно време било да имам книга, благодаря за хем неволните, хем “настоятелни” намеци.

Всичко “опира” до възрастта. Когато бях дете, последното, което съм смятала за моя отговорност е бил контрола… След време и за щастие, всички учебни заведения са ме учили да имам контрол в собствените си ръце. Но винаги това се казва по заобиколен начин. “Тънко” и недоловимо, като чувството ми за хумор… 🙂

Интересно става след диагнозата множествена склероза. “Нужното време” си изигра ролята и отне колкото години искаше. Приела съм го. Така е трябвало да бъде… (Препоръчваше се да нямам контрол в ръцете си. Съгласих се…). Категорично, заслужавам да се нарека самозванка с инвалидна количка и с първата собствена книжка в ръка. Благодаря за подкрепата. (Нужен е и контрол от моя страна, неизбежно е).

/”Проблемите съществуват, за да се решават, а не за да се притесняваш,”

Problems се наричат задачите по математика в училище, в превод на английски език. А математика започва да се изучава от началото на времето в училище.. Харесвах математиката, надали съм осъзнавала точно защо харесвам предмет, който не се “радва” на много положителни емоции. 🙂 …

“Поддържай връзка с реалността… Проблемите съществуват, за да се решават.”. Същото беше и със задачите по математика.

От днешна гледна точка, пак съществува любов и уважение към математиката от моя страна. Обаче, написах първата си книга, изненадах себе си… Диагнозата, пък от нейна страна, си създава проблеми. Това е реалността.

“Покажи работата си, а не инструментите си.”

Естествено е, когато си дете да обръщаш внимание на “инструментите”. Така например, за мен беше важно да повтарям с разноцветни флумастри и моливи, новата информация, която научавах в училище… След това, и в университета “оцветявах” лекциите. Хубаво е, че съм “имала подготовка от едно време”. …

По-интересно става с диагнозата. Пак оцветявам и рисувам, наричам го неизвестен нов стил. 🙂 Що се отнася до инструментите, със сигурност, може да стряскат в началото (това е мястото на “нужното време” при мен). Необходимо ми е било време, забележи, за да разбера с които да се занимавам. (Сещам се за съветите на медицинските лица, когато дойде диагнозата ми. По най-бързия начин било “добре” да забременявам. … ) Изглеждала съм, вероятно, като статуята от визуализацията. Депресирана съм била, признавам

Сега, сериозно. Категорично, за мен някаква “промяна” се случва, защото съществува първата ми книжка. Благодаря на читателите, за отзвуците и за коментарите, за въпросите и за подкрепата. 🙂 Похвална е скоростта на развитие на технологиите, не мога да кажа, че е неочаквано

“Умът и душата ми винаги се чувстват по-леки, след като съм имал възможност да пиша.”

Думите от цитата са от автора на визуалията, не са мои. Случи се така и с мен, благодаря на визуализацията. Спомен от студентските години е замъгляване на зрението ми. Не ми беше познато носенето на очила дотогава. Нека да кажа така: диагнозата е дошла в живота ми, заедно с чифт очила…

Всички идеи оставаха на много “заден план”, неудобно се чувствах заради почерка си. (В университета без проблем си водех записки от лекциите, четливо)… Нужно беше време, за да приема промяната. Най-големият “критик” на себе си съм била самата аз.

“Дължа” много на третото десетилетие от живота ми. Така както на визуалията размазването се почиства, по подобен начин “почисти” моята първа книжка. Факт е, че нелечима диагноза продължава да “присъства” в живота ми. Просто не е на преден план. (“Просто” се нуждае от кавички). Благодаря на всички читатели. 🙂

“Работата в мрежа е надценена. Спрете да преследвате възможности. Станете ценен човек и мрежата ще бъде достъпна, когато имате нужда от нея.”

И пак, “главно действащо лице” за сюжета на статията е възрастта. Обяснявам. … Благодаря на визуализацията, ще “разказвам по картинки“. Сещам се как съм търсила работа по време на студентския живот във Варна. Изобилстваше от позиции за работа през лятото. Това е първата част от визуализацията. “Лов на пеперуди” е подходящо занимание за, все още, неосъзнатата ми млада “версия”. 🙂

Когато започна третото десетилетие от живота ми, крайно време беше за моя, собствена книжка. Казват ми, че трябва да се гордея със себе си (благодаря за подкрепата). “Детският ми акъл” смята, че гордост е отговорна дума за възрастни хора.

Намирам логика във втората част от визуализацията, държа на важността на водата. (И за цветята, и за хората.) Не откривам възможност да поливам цветя с лейка и инвалидна количка. Според визуализацията. … 🙂 Лично, според мен, бих опитала.

“Травмата не е проблемът, а неспособността да се справим с травмата е проблемът.”

.”Разбира се, моята аналогия не е безупречна, защото чадърът ни предпазва от дъжда, а не мисля, че можете да се предпазите от всички травми. Травмата е неизбежна, точно като дъжда….. но точно като дъжда, травмата може да бъде катализатор в живота ни, ако я използваме правилно….културите се нуждаят от вода, за да растат, а травмата понякога може да бъде нещото, което ни помага да растем.”

Думите са на автора на визуализацията в началото. Ето моята “интерпретация”…. Истина. е, че травмите са неизбежни, естествена част от живота. Спортистите имат травми, а аз не съм от тях. Затова слагам кавички на “травмите”, които ще бъдат споменати. Това не означава, че не са сериозни. 🙂

Предвид, че диагнозата ми е нелечима, не “съществува” възможността да нося чадър в инвалидна количка и т.н. Създават се “травми”, със сигурност, затова лично на мен ми е нужно време. Благодаря му. Сравнявам с цитата и визуализацията. Както културите се нуждаят от дъжд, за да растат, така при мен диагнозата приемам за “катализатор”, който ме е подтикнал да “пиша”. Разбира се, много далеч от безупречна е също и моята аналогия.

*за дъжд и инвалидна количка е подходящ дъждобран. Има алтернатива..