За идеите, за писането (и за замъглено виждане)

“Умът и душата ми винаги се чувстват по-леки, след като съм имал възможност да пиша.”

Думите от цитата са от автора на визуалията, не са мои. Случи се така и с мен, благодаря на визуализацията. Спомен от студентските години е замъгляване на зрението ми. Не ми беше познато носенето на очила дотогава. Нека да кажа така: диагнозата е дошла в живота ми, заедно с чифт очила…

Всички идеи оставаха на много “заден план”, неудобно се чувствах заради почерка си. (В университета без проблем си водех записки от лекциите, четливо)… Нужно беше време, за да приема промяната. Най-големият “критик” на себе си съм била самата аз.

“Дължа” много на третото десетилетие от живота ми. Така както на визуалията размазването се почиства, по подобен начин “почисти” моята първа книжка. Факт е, че нелечима диагноза продължава да “присъства” в живота ми. Просто не е на преден план. (“Просто” се нуждае от кавички). Благодаря на всички читатели. 🙂