“Ако чувствате, че нямате контрол, това може да е, защото сте във възход.”
“Не мисля, че някога ще спреш да изпитваш синдром на самозванец, ако растеш.”
Благодаря на възрастта си, на юбилея си и на новото десетилетие. Крайно време било да имам книга, благодаря за хем неволните, хем “настоятелни” намеци.
Всичко “опира” до възрастта. Когато бях дете, последното, което съм смятала за моя отговорност е бил контрола… След време и за щастие, всички учебни заведения са ме учили да имам контрол в собствените си ръце. Но винаги това се казва по заобиколен начин. “Тънко” и недоловимо, като чувството ми за хумор… 🙂
Интересно става след диагнозата множествена склероза. “Нужното време” си изигра ролята и отне колкото години искаше. Приела съм го. Така е трябвало да бъде… (Препоръчваше се да нямам контрол в ръцете си. Съгласих се…). Категорично, заслужавам да се нарека самозванка с инвалидна количка и с първата собствена книжка в ръка. Благодаря за подкрепата. (Нужен е и контрол от моя страна, неизбежно е).
Mon Georgieva 