За плашещи мисли

“Мислите ти са толкова плашещи, докато не можеш да ги видиш надраскани.”

Когато учих във Варна, бях екскурзовод на чужденци, развеждах ги и разказвах на английски език. (Била съм сладкодумна, сигурно съм била смешна, със сигурност 🙂 ). Та, тогава помня, че имах листи с информация за града на английски език. Трябваше да я науча, затова драсках, оцветявах, подчертавах. (Благодаря за стабилния опит с английски език, чрез който учих португалски език, за да се “случи” после първата ми книга. За Португалия и на чист български език.) 🙂

… Когато се върнах от Португалия, мина малко време, след което дойде диагнозата и заедно с нея и разнообразни плашещи мисли. Оставила съм ги в предишното десетилетие на живота, започващо с 2. Не усетих, че е моето място. Затова търпеливо съм изчакала до десетилетие номер 3, за да просъществува книжката ми за Португалия на български език. 🙂

Доволна съм затова, че напук на всички мои плашещи мисли, успявам да раздавам автографи. Срамувам се от почерка си с усмивка. Благодаря за подкрепата.