Month: September 2023

“Нещата, които притежавате, в крайна сметка ви притежават.”

Смятам думата притежаване за интересна . Обяснявам защо.

Най-напред ще бъде примерът от природата. Змията може да яде опашката си. Подходящо е за моето метафорично мислене. 🙂

Следващият пример е “талантът” ми за писане. И то, не какво да е писане. С ръката си пиша грозно и трудно разбираемо. … Слагам “талант” в кавички, защото думата е сериозна. Чувам я често, затова обяснявам. Талантът за писане е наследен от покойния ми дядо. (Също и дядо на ръка пишеше грозно и неразбираемо, детето тогава беше сигурно, че това се прави “нарочно”, за да не разбере. 🙂 )

Притежавам още и нелечима диагноза. Издадох книга, за да си помагам с финансите. Но не само това. Било е дългогодишна мечта, свързана с “таланта”. Време беше да имам първата си книжка. Благодаря на читателите за подкрепата.

“Ако не се отървете от безполезните навици, отивате към ураган…”

Със “съдействието” на метафоричното мислене се присещам за разни “безполезни” навици. Също така и за “урагани” се сещам. … Изтърването на спирката на влака в Португалия е било много малко ураганче. Добра шега е била мисълта, че случката е добро начало на книга. :). …

За истински ураган ще нарека диагнозата си… И не това е интересното, а т.нар. “безполезни навици”. Мисля, че щом е навик, жалко и неправилно е да се нарича безполезен. Понякога е нужно време, за да разбереш каква ще е ползата. (Свитото малко топче от визуализацията – нещо такова съм през нужното ми време).

“Стресът се причинява от това, че сте „тук“, но искате да сте „там“.”, Екхарт Толе

Достатъчно дълго време говорих за времето си в Португалия, чак говорът ми се забави. 🙂 Благодаря на читателите на книжката ми. Изглежда, че не съм малко свито кълбо, нито пък съм “ураган”. За ръководител отговорността се “пада” на възрастта ми…

Животът е игра. Не можем да отменим ход, но можем да направим следващия по-добър.”

Много добре “звучат” думите в началото. Благодаря и на визуализацията. … Така и аз не мога да отменя диагнозата множествена склероза. Сега ми става ясно защо от ранните детски години ти се обясняват правилата на шахмата. (Друг е въпросът какво и как разбира детското съзнание..).

По-сериозно сега. Допада ми да си казвам, че животът е игра. Добър пас към чувството ми за хумор. Към метафорите, също. 🙂 Но по-интересно е какво мисля. Мозъкът и мислите имат огромно предимство пред думите. Особено пък при бавно говорещи хора като мен. Дългогодишните ми мисли и премисляния за книга за Португалия даже имат реален резултат под формата на първата ми книжка.

Думата игра не е подходяща за възрастта ми (без значение остава детинският ми начин на мислене…). Обичам метафорите, затова ще сложа кавички на думата “игра“.

“Вашият ум може да бъде или вашият затвор, или вашият дворец. Вие решавате какво ще направите.”?

Цитатът в началото може идеално да обясни връзката ти с дисциплината. “Ако имате здравословна връзка с дисциплината, тогава може да опишете ума си като дворец, но ако смятате, че дисциплината е ограничаваща, вероятно ще опишете ума си като затвор.”

Дисциплината може да позволи да правиш повече, а не по-малко… Основен пример за това е здравето. “Ако пренебрегвате здравето си за дълъг период от време, може да откриете, че тялото ви става сковано, издръжливостта ви може да се изчерпи и преди да се усетите, може да не сте в състояние да извършвате определени дейности, които сте правили преди.”

“Дисциплината е експанзивна, а не ограничаваща.” Радвам се, че е възпитана у мен. … Затова, обаче, трябва да се извиня. А не да мълча. … Да, инвалидната количка не се вписва и не подхожда на живота в дворец. Още по-малко пък се вписва и подхожда на затвор. Плашещо е, но е минавало през ума ми. През период “нужното време” е било. 🙂

ПП: Любопитно ми е съчетанието между дворец, дълга рокля, обувки с висок ток… и инвалидна количка. 🙂 Решавам да позволявам на въображението си да ме “разхожда” тук-там.

И така: КОГО ПРЕДПОЧИТАШ ДА БЪДЕШ – “ДОБРОДУШЕН СМОТАНЯК или УСПЯЛ ЧОВЕК С ЛОШ ХАРАКТЕР?? :)”

Доста добродушна бях в ученическите години. Подсказвала съм, помагала съм. Без да съм била смотана. 🙂 (Забавни спомени имам от часовете по математика, на дъската изпитваният съученик се повива, за да погледне към ни мен и аз да “прошушна” какво да напише на дъската. Благодаря на всички преподаватели, уважавам отношението и подхода им 🙂 Знам, че са виждали абсолютно всичко, много по-добре от нас.

Приемам, че зелената усмивка от визуализацията подхожда на тази част от живота ми. След това, обстоятелствата и нужното време “опитаха” и за малко успяха да променят формата и цвета на усмивката. Доволна съм, че не можа да се задържи дълго.

Главната роля за мен отново е за възрастта. Смятам, че зелената усмивка е искрена, чиста и детска, затова мястото ѝ е в детските и младежки години. (Изключително важни са за мен! 🙂 Тогава се оформя характера!) Ето защо съм “подсказвала”. Другите може така да го наричат, аз предпочитам просто да помагам. Не мога да нарека характера си лош и себе си успял човек. Нито пък и смотана. (Тази дума само може да ме усмихне. 🙂 Благодаря!)

Добродушна бях в ученическите години, добродушна съм и в третото десетилетие от живота. Човешко е да има разнообразни форми на усмивката…

“Няма да постигнете потенциала си, ако правите твърде много.”

Разтягането на ресурсите ти, като правиш твърде много, е като да се опитваш да надуваш балони с ограничено количество въздух. Досущ като рехабилитацията, която правя. Признавам, че се сърдя и “чумеря”, когато рехабилитаторите казват “Достатъчно, утре още.” (Що се отнася до потенциала на човек в инвалидна количка различен е, отнема необходимото му време. И за човека, и за потенциала. 🙂 ) “Не се опитвайте да правите твърде много
Няма да постигнете потенциала си, ако правите твърде много.”.

“Винаги изглежда невъзможно, докато не се направи.” Такива думи само ме разсмиваха, неискрено при това. Диагнозата ми е нелечима и ме “запозна” с невъзможности. Сериозно сега. Абсурдна беше идеята някой ден да имам книга. Категорично ми “изглеждаше” невъзможно. Благодаря на визуализациите. Благодаря за подкрепата!

“Не се опитвайте да правите твърде много
Няма да постигнете потенциала си, ако правите твърде много.” 🙂

“Съсредоточи се върху това, което можеш да контролираш и обърни нещата.”

“Животът е пътешествие, пълно с изненади и приключения.” Фокусирам се върху изненадите, ще “разказвам по картинки 🙂 (визуализацията в началото помогна, благодаря). …

Зеленото пътешествие за мен изглежда хем скучно, хем “екстремно”. Твърде праволинеен живот. Такъв е животът на кралските особи в детските приказки. Преди всичко, намирам го за далеч от реалността.. (Не е точно така, защото военни служители, адмирали и т.н. спазват еднакви правила и закони в различни държави от Европа. 🙂 )

Моето пътешествие е лилавото. Има си “възходи и падения”, абсолютно естествено е (най-вече за простосмъртните, за разлика от благородните лица със зелено пътешествие 🙂 ). Приятно вълнообразно “пътешествие”, което “хитро” ме е подготвяло за пропадането, влошаването на здравословното състояние и диагнозата. Изненада, която си взе част от фокуса ми за “нужното ѝ време”.

Излиза, че диагнозата ме е “събудила” да пиша, да “издишвам” трупаното. Да издам книга. Благодаря за подкрепата. (Не мога да контролирам диагнозата, ок, затова се съсредоточавам върху благодарността, това мога да контролирам. 🙂 )

“Стресът може да бъде полезен.”

“В псиологията се нарича посттравматичен стрес..Предизвикателствата ни помагат да растем, не желaя огромни трудности за никого, Но в повечето случаи сме в състояние да че справим с предизвикателството, да го преодолеем и да станем много по-способни от преди.”

Стресирана бях, когато чух диагнозата множествена склероза. Приемам, че т.нар. от мен нужно време, всъщност е представлявало нещо като посттравматичен стрес. Но се фокусирам върху полезността на стреса. (Също и за неизбежността може да се говори, но предпочитам да кажа нещо друго. 🙂 )

Става въпрос за защитата на дипломната работа в университета. Да, просто бакалавър е, да, “можело” да се почака до следващата година и т.н.. Доволна съм, че не чаках. Спомням си, че именно по това време говорът ми се забавяше. Не знаех какво можеше да се очаква да стане с говора след година. Сякаш сега знам. 🙂 Даже един ден е много. Камо ли година. 🙂

“Голямо” предизвикателство от детските години е било пресяването на брашно със сито. Благодаря за опита. Едно време може да е било “предизвикателство”. Помогнало ми е да “порасна”, заедно с визуализацията по-горе. Благодаря. 🙂

“Бързите процеси или растеж могат да доведат до краткосрочни печалби, но може да попречат на достигането на пълния потенциал.”

Лично аз не съм извършвала много от работата на фермерите, доста “далеч” съм… Да, ама не е напълно така. 🙂 Благодаря, че съм наблюдавала внимателно (без значение какво и как точно е разбирало детското съзнание).. Интересно е, че съществуват “правила” на фермерите, които си намират “място” в моя живот с диагнозата. Цитирам:

“не крещи на посевите
не обвинявайте реколтата, че не расте достатъчно бързо
не изкоренявайте посевите, преди да са имали възможност да пораснат
изберете най-добрите растения за почвата
напоява се и се тори
премахване на плевелите
не забравяйте, че ще имате добри и лоши сезони – не можете да контролирате времето, бъдете готови за него”

Достатъчно сходно е. Харесват ми думите накрая – има добри и лоши сезони, не може да се контролира времето. Самата истина. 🙂