За ситото и за пресяването (за стреса)

“Стресът може да бъде полезен.”

“В псиологията се нарича посттравматичен стрес..Предизвикателствата ни помагат да растем, не желaя огромни трудности за никого, Но в повечето случаи сме в състояние да че справим с предизвикателството, да го преодолеем и да станем много по-способни от преди.”

Стресирана бях, когато чух диагнозата множествена склероза. Приемам, че т.нар. от мен нужно време, всъщност е представлявало нещо като посттравматичен стрес. Но се фокусирам върху полезността на стреса. (Също и за неизбежността може да се говори, но предпочитам да кажа нещо друго. 🙂 )

Става въпрос за защитата на дипломната работа в университета. Да, просто бакалавър е, да, “можело” да се почака до следващата година и т.н.. Доволна съм, че не чаках. Спомням си, че именно по това време говорът ми се забавяше. Не знаех какво можеше да се очаква да стане с говора след година. Сякаш сега знам. 🙂 Даже един ден е много. Камо ли година. 🙂

“Голямо” предизвикателство от детските години е било пресяването на брашно със сито. Благодаря за опита. Едно време може да е било “предизвикателство”. Помогнало ми е да “порасна”, заедно с визуализацията по-горе. Благодаря. 🙂