За добродушието

И така: КОГО ПРЕДПОЧИТАШ ДА БЪДЕШ – “ДОБРОДУШЕН СМОТАНЯК или УСПЯЛ ЧОВЕК С ЛОШ ХАРАКТЕР?? :)”

Доста добродушна бях в ученическите години. Подсказвала съм, помагала съм. Без да съм била смотана. 🙂 (Забавни спомени имам от часовете по математика, на дъската изпитваният съученик се повива, за да погледне към ни мен и аз да “прошушна” какво да напише на дъската. Благодаря на всички преподаватели, уважавам отношението и подхода им 🙂 Знам, че са виждали абсолютно всичко, много по-добре от нас.

Приемам, че зелената усмивка от визуализацията подхожда на тази част от живота ми. След това, обстоятелствата и нужното време “опитаха” и за малко успяха да променят формата и цвета на усмивката. Доволна съм, че не можа да се задържи дълго.

Главната роля за мен отново е за възрастта. Смятам, че зелената усмивка е искрена, чиста и детска, затова мястото ѝ е в детските и младежки години. (Изключително важни са за мен! 🙂 Тогава се оформя характера!) Ето защо съм “подсказвала”. Другите може така да го наричат, аз предпочитам просто да помагам. Не мога да нарека характера си лош и себе си успял човек. Нито пък и смотана. (Тази дума само може да ме усмихне. 🙂 Благодаря!)

Добродушна бях в ученическите години, добродушна съм и в третото десетилетие от живота. Човешко е да има разнообразни форми на усмивката…