За сянката

“Този, който я отрича, ѝ се подчинява.
Този, който я приема, се променя”

“Карл Густав Юнг въвежда в психологията терминът Сянката като част от човешката психика. В него той обединява травмите, потиснатите емоции, желания, афекти, комплекси за малоценност и всякакви неща и постъпки, от които човек се срамува и страхува. Според Юнг, Сянката е част от подсъзнанието и колкото повече й се съпротивляваме, толкова повече място тя заема и определя живота ни без дори да си даваме сметка за това. И обратно – колкото по-голяма част от Сянката осъзнаем и приемем, толкова по-малка става тя, а действията ни стават осъзнати и свободни.”

Ще говоря за настоящето. Задавам си въпроса защо нямам сянка? И веднага си отговорям – заради инвалидната количка. … Според думите в началото, щом я приемеш, се променяш. Много добра работа “върши” метафоричното мислене. 🙂

Сещам се за студентските години във Варна. Последното, което съм правила тогава е да отричам сянката. (Сигурно и в Португалия съм отишла за повече слънце ☀️).

С