“За перфекционизма

“Перфекционизмът е движеща се цел..”

“Моите перфекционистични тенденции означават, че имам много високи стандарти за себе си, което означава, че се опитвам да давам най-доброто от себе си, когато работя, създавам, обслужвам и така нататък.

Перфекционизмът става нездравословен за мен, когато неизбежно не отговарям на собствените, нереалистични очаквания.

Съвършенството не е постижимо. Когато стигнете до това, което мислите, че е съвършенство, ще откриете, че има още една настройка, която можете да направите..

Спри да се заблуждаваш.

Трябва да се научим да приемаме, че съвършенството е движеща се мишена и че като даваме най-добро от себе си е най-близо до съвършенството.” …

Хубави са думите от цитата. Не са мои, но се припознавам в тях. Такава съм била “едно време”, в ученическите години. Стремяла съм се към “съвършенство” по детски. Благодаря за истинската обща култура.

Без значение остава към какво съм се стремяла, чак и мишена не съм имала. Не мисля, че думата перфекционист може да се за мен. 🙂 Особено след “съжителството” ми с диагнозата множествена склероза. … Предпочитам да не се сещам за очакванията си от “едно време”. Нездравословен перфекционизъм ще трябва да го нарека. (Но не и безмислен перфекционизъм. Смисълът се разбира, достатъчно по-късно.). 🙂