За съмнението

Може ли съмнението да бъде хубаво?

Без значение дали е хубаво, за мен е задължително. 🙂 спасява!

“Съмнението е хубаво и много полезно нещо, предпазва от грешки, кара те да проверяваш и ти дава спокойствието, че всичко е наред. Има ли хора, които приемат всичко за чиста монета, аз май не съм срещала такива.”

И аз категорично не съм от тези хора. Много се съмнявам и да, понякога може би е “прекалено”. Според хората, приемам мнението им. Лично аз смятам, че съмнението има за цел да поддържа работата на мозъка. Пример ми е “недоразумението” с португалския влак и изпускането на спирката в Коимбра… Запомнила съм най-важното ми хрумване тогава за начало на книга.

Съмнявала се и за това, признавам. 🙂 Така съм “устроена”. Харесва ми това, че съмнението си има граници. Които трябва да се уважават, все пак. Истината е, че от значение е възрастта. Чудя се как съм отишла в другия край на Европа в относително ранните младежки години. От днешна гледна точка си казвам браво. Не помня никое от съмненията тогава, а са били доста.

З

Y