За бремето

“Тежестите ви тежат, ако ги пазите за себе си. … Ако говорите с някой за тях, нещата стават по-управляеми.”

Говоря бавно, често трудно разбираемо за слушателите. (Сетих се за едно време в час по литература съм чела на глас, пред целия клас произведението, за което учителката говори и обяснява… ). Четенето на глас е било нещо като перото от визуализацията.

Голямата тежест е т.нар. “бреме” и представлява диагнозата множествена склероза. По-точно, “нужното време“, а най-точно представлява момента, когато получаваш документ с името си и тази стряскаща диагноза. Млада съм била ще ще тогава, само за 21 години. Така, че ще направя сравнение с тежестта от визуализацията. Признавам, било ми е “тежко”.

По-сериозно сега. Диагнозата направи говора ми бавен и “неразбираем“. Да, така е наистина. Затова не съм разговаряла с много хора за здравословното си състояние. “Тежало” ми е, че съм неразбирана. (В интерес на истината ще потвърдя, че мълчанието има нещо ценно в себе си.)

И така издадох първата си книжка. Не мога да пропусна и важността на възрастта. 🙂 Тежестта може да “тежи”, приела съм го. А перото е моето тънко и “леко” чувство за хумор,. Благодаря за подкрепата!