За формите на прогреса

“Дисциплината и последователността са това, което наистина има значение, прогресът може да дойде под различни форми.“

Ще обясня как “виждам” прогреса си. (И според визуализацията, и според възрастта.) … Дори не го наричам прогрес, а просто “линия на времето”. Сякаш тази визуализация “описва” първите три десетилетия от живота ми. Нека да обясня.

Първият етап, правата линия. Тук са първите седем години. Важни са и явно съм получила бонус от три години, за да приключи етап #1. Още тогава с детските игри се е “зараждала” дисциплината. Хем бяхме деца, хем “управлявахме” въображаема фирма за зеленчуци. Държахме на дисциплината със сигурност.

Второто десетилетие от визуализацията (и от живота ми), това годините в училище, университет и т.н. Има си създаден ритъм, към който се приспособяваш и нагаждаш. Подредено е. Без забележки. Дванайсет години прекарваш в училище, за да се учиш на последователност.

Към края на третото десетилетие (тук е мястото на диагнозата и за “нужното време”) искам, мога и трябва да благодаря. Гордея се, че съм прекарала време в Португалия. След това, случили са се някакви завъртания и превъртания. В инвалидна количка съм, “Превъртял” се е живота ми. Ок, за да не е скучен. (Не е за друго:) )

Резултатът от цялото упражнение от три десетилетия е книжката ми. Благодаря за прекараното време в Португалия. Вдъхновението си заслужава и до днес. 🙂