За перфектността (за завършеността)

“Завършено е по-добро от перфектно.”

Сещам се, че едно време доста и много съм държала на “перфектността”. Така например, още помня, че повтарях с различни цветни химикали, каквото смятах за важно от учебния план в тетрадката. … Когато завършиш започнатото, “перфектността” се забравя. (Лично за себе си мога да допусна стремеж към “перфектност” през неосъзнатите детски и младежки години. Наистина съм се старала.) Помня, че се явявах на “важни” изпити и сигурно съм се стремяла към перфектност. Така е било правилно. 🙂 Доволна съм, че в крайна сметка съм завършила започнатото.

Що се отнася до “перфектността“, “изритана” и изхвърлена от живота ми бе от диагнозата, от здравословното недоразумение. 🙂 По същия начин, по който аз хвърлях баскетболна топка при попълването на нормативи по физкултура. Признавам, че ми тежеше, затова я изхвърлях. 🙂 …

Ще “благодаря” на диагнозата, затова, че явно е бил необходим вариант, който да ме раздели с “перфектността”. Добре е, че инвалидната количка “успя” да ме отдалечи от перфектността. От гледна точка ефективносткъм момента се приема.

За присъствие в социалните медии

“”Завършено е по-добро от перфектно.

“Завършеното е по-добро от незавършено съвършенство”

Признавам, че не ми е съвсем ясно как визуализацията ще се “свърже” с тези думи. Нека да опитам. 🙂

“Все още е трудно просто да се учим от грешките и да не се разочароваме, но на прав път сме.”

На децата се казва да се учат от грешките си. Това е първата част от визуализацията. Стъпките върху пясъка на морския бряг не се задържат дълго, кратковременни са. Сигурно затова децата обичат да си “играят” върху мокрия пясък. Удобно е за рисуване, а също и за “красив” почерк (като моя в момента. 🙂 ). Доволна съм затова, че секунди по-късно водата отмива всичко. Всякакви грешки и незавършени “задачи”.

Другата част от визуализацията е по-сериозна. Не е детска работа ходенето в космоса и по други планети. 🙂 По-сериозно сега. Стъпките на друга планета приемам за първата си книжка. Непознато и неизвестно занимание за мен.

Да, “разказвам по картинки” и да, начина ми мислене има детско в себе си. (Детско е различно от детинско 🙂 ). Истината за мен е да благодаря за подкрепата.