“Завършено е по-добро от перфектно.”

Сещам се, че едно време доста и много съм държала на “перфектността”. Така например, още помня, че повтарях с различни цветни химикали, каквото смятах за важно от учебния план в тетрадката. … Когато завършиш започнатото, “перфектността” се забравя. (Лично за себе си мога да допусна стремеж към “перфектност” през неосъзнатите детски и младежки години. Наистина съм се старала.) Помня, че се явявах на “важни” изпити и сигурно съм се стремяла към перфектност. Така е било правилно. 🙂 Доволна съм, че в крайна сметка съм завършила започнатото.
Що се отнася до “перфектността“, “изритана” и изхвърлена от живота ми бе от диагнозата, от здравословното недоразумение. 🙂 По същия начин, по който аз хвърлях баскетболна топка при попълването на нормативи по физкултура. Признавам, че ми тежеше, затова я изхвърлях. 🙂 …
Ще “благодаря” на диагнозата, затова, че явно е бил необходим вариант, който да ме раздели с “перфектността”. Добре е, че инвалидната количка “успя” да ме отдалечи от перфектността. От гледна точка ефективност – към момента се приема.
