Month: November 2023

“Понякога, за да научиш, трябва да се откажеш.”

Доста трудно се отказвам от това, с което съм се заела. … Така, например, когато бях на 18 години, легално и законно съм имала шофьорска книжка. Интересно за какво ми е била, шофирала съм просто по време на курса. Добре съм учила теорията, взела съм книжката .. За да се случи “отказването“. 🙂

По подобен начин съм се “отказала“, едно време, от архитектурата. Учила съм, рисувала съм и математиката ми харесваше. Но не се “класирах”, нито пък се отказах.. (не харесвам думата отказване, не е моето нещо 🙂 ). Наричам го пренасочване. (София, Варна, Португалия… ).

Най-доброто винаги предстои.

“Уязвимостта е вратата към щастието“

“Да бъдеш уязвим е нещо като отваряне на врата малко по малко. … Често приемаме уязвимостта за слабост, но често установявам, че онези, които са уязвими, демонстрират сила.”

И аз съм така и “категорично“ избягвах уязвимостта. Срамувах се да признавам слабостите си. Не беше редно. … Когато дойде диагнозата, вратата се затвори. Така беше, изискване на “нужното време. Съобразявам се.. (своята роля “изиграва” възрастта, без значение дали ми харесва или не 🙂 ). Не знам колко ми “харесва”, но знам, че възрастта има своето значение. 🙂

Уязвимостта при мен е първата ми книжка за Португалия. Приемам го за леко отваряне на вратата. Открехване. … Що се отнася до думите сила и слабост – не намират място в речника ми. Защото говоря бавно. 🙂 …

“Променящ живота въпрос, който да си зададете..”

Визуализацията е противоречива. (И в същото време, е красноречива 🙂 )

“Премина от сигнализиране на състоянието ми към другите до грижа за здравето ми. … Ключовият принцип на мъдростта – мислете дали сте наясно защо купувате неща.” …

Още един ключов принцип за мен е възрастта. Помня, че резултатите от “тренировки” съм пишела на някакви хвърчащи листчета. Детска работа. А и едно време не съществуваха смарт часовници. Но се очакваше и не успя да изненада.. (Нито пък успя да ме впечатли 🙂 )

“Отделете малко време, преди да направите каквато и да е покупка, за да помислите защо всъщност правите покупка.” ..,. Аз съм от поколение, което знае марката на известните с майсторството си часовници.

Не знам дали ми харесва присъствието на думата здраве, наред с напредъка на технологиите. Наистина не знам, но ще разбера. Някога.. 🙂

“Няма рози без дъжд.”

Розите не растат по дърветата. (Визуализацията сякаш си поприличва с острото чувство за хумор). Уместни са думите на автора на картинката. Обяснявам защо.

“Често гледаме готовия продукт и го приемаме за даденост. … Но когато отделите момент, за да погледнете всичко, което, всъщност, е влязло в създаването на това нещо или достигането до тази позиция, виждате борбата. Виждате трудностите, които подтикват растежа.“

Готов продукт е първата ми книжка. Разказите за Португалия изглеждат така – като рози на дърво. 🙂 Необходим е бил “дъжд”, това е диагнозата.. “Събудил” ме е да пиша. Затова “розите” цъфтят на дървото. … Дървото съм аз, движенията ми са “специфични“. 🙂

Благодаря за подкрепата и благодаря за уроците от природата. Любими са ми, не мога да отрека абсурдността на рози, цъфнали върху клони на дърво. Благодаря и на “дъжда”.

“Колкото повече даваш, толкова повече получаваш….реципрочността е огромен фактор за промяна на играта“

Хареса ми визуализацията, благодаря ѝ, че ме “намери” в правилен “момент”, когато разказвам по картинки. Помогна ми визуализацията. благодаря. За да се присетя за неслучайни случайности.

(Във Варна има военноморски университет. И аз завърших висшето си образование там. Във Варна, имам предвид. (В Икономически университет.)… Категорично признавам, че до тук се простират “знанията” ми за военноморското… Достатъчно. Ще наричам волана/кормилото на водното превозно средство, колело. 🙂 Просто и достъпно е за езика на метафорите. Благодаря на визуализацията.

Думата реципрочност съм учила в часовете по математика в училище. Ставаше въпрос за обикновени дроби. 🙂 Едно време не съм мислила, че такава дума ще има място в живота ми

По-сериозно сега. Давала съм, когато съм можела, а сега инвалидната количка, си направи изменения с мен. Ок.. Думи към някой от морския екипаж са “продължавай да смилаш“, може би към управляващия на колелото… 🙂

Така продължавам и аз, благодаря за подкрепата и вдъхновението.

“Какъв човек ще избереш за служител във фирмата, ако си шеф?”

Много не е в стила ми да говоря за работа. (Още по-малко, пък, да бъда шеф… Ще поговоря за необичайната професия, с която се “налага” се “запознавам” често. Става въпрос за болногледачки.

Истината е, че към момента, “необичайната” професия не се свързва с думата интелигентност. А не е нужно. (Признавам, че лично аз до скоро съм се затруднявала с приемането. Трудно поносима мога да се нарека, не и непоносима. 🙂 ). … Може би, защото пораснах и възрастта си казва думата. Лоялността има своята важност. А и в студентските години съм била нещо като “шеф”, ръководител на екипи е правилното. (Трудовата характеристика не съществува случайно и безпричинно…) Помня, че когато избирахме чуждестранни студенти за участие в проекти първо се “гледаше” нивото на “интелигентност“. А после, с помощта на необходимото време, се разбираше повече за значението на лоялността.

Така и с тънкото чувство за хумор. Необходимо е време, за да се разбере. … Въпрос на личен избор е продължителността на лоялността. 🙂

“Повечето хора бъркат преподаването с разказването. Но това не е целта на преподаването.”

Обичам да говоря за преподаване, макар, че съм доста и достатъчно далеч от това начинание. Още повече, след като говорът ми се забави… Благодаря на всички преподаватели в живота ми. Попаднала съм, няма нищо случайно, неизбежна случайност. 🙂

Наистина, обичала съм да говоря. Не забравям, че и в училище, и в университета разказвах и обяснявах уроците на съученици и на колеги. По детски, беше полезно, включително за самата мен.

(Между другото се сетих, че темата на дипломната работа при завършване на университета, беше нещо за потребителските нагласи относно дигиталното образование. … Не е било популярно тогава, не и преди корона вирус пандемията. По-скоро е звучало като поредния бъзик.)

!”Има повече от един начин да инвестирате в бъдещето си.”

“Точно както едно цвете цъфти в своето време, има много неща, които не могат да бъдат прибързани… Дай му време…”

Харесвам примерите на природата. По стечение на обстоятелствата в живота ми, намирам “елементарна” логика.

Става въпрос за възрастта. (диагнозата си “ползва” нужното ѝ време и в случая остава на заден план),.. В третото десетилетие на, живота съм и пак “започвам да броя” от едно, 1.

Уважавам уроците от природата. Може би, не е било точно така, когато съм била по-малка. Думата търпение не исках да съществува в речника ми. Търпението, мислила съм за срамно и недопустимо. Доста крайна съм била. Признавам..

Затова дойде и диагнозата. Учи ме търпение, опитва се. … И все пак, благодаря за уроците от природата. С напредването на възрастта ми, научавам повече. … Време и търпение, “просто” е.

“Нещата ще се оправят. Това е неизбежно. *Просто трябва време. Имай търпение.”

Щ

АКО СИ ПРОДУЦЕНТ. С КОГО ЩЕ ПОДПИШЕШ ДОГОВОР – СЪС СУПЕР ТАЛАНТЛИВ ПЕВЕЦ, КОЙТО ЗАКЪСНЯВА С ПОЛОВИН ЧАС ЗА СРЕЩАТА или С НЕ ТОЛКОВА ДОБЪР, НО ДОШЪЛ НА ВРЕМЕ???

Остава настрани музиката (много далеч от мен е 🙂 ). Компетентна се “чувствам” по отношение на точността.

Започвам със забавни (от днешна гледна точка, едно време, може би, не ме е забавлявало..). Истината е, че така съм се “научавала” на търпение. … Не съм осъзнавала защо ще ми бъде наистина необходимо, по-късно. … Наричам го нужното време. …

Харесва ми, че, когато соча въображаем, несъществуващ ръчен часовник на ръката си, околните ме разбират. Много добре ме разбират рехабилитаторите. Благодаря за усмивките. 🙂

Така е, продължавам да държа на точността, но всъщност е повече от обикновения часовник. Важна е.

“По някаква причина е много по-лесно да давам съвети, отколкото сам да ги слушам”.

Думите са на автора на визуалията. Следва моята гледна точка. … Такива купчини от книги бяха “задължителни” в ученическите години. (Без значение, какви са са съветите на Пипи дългото чорапче и на Емил от Лонеберя.. 🙂 )

По “някаква” причина е било “лесно” да давам съвети. Факт е, че съм била надежден източник на информация, затова съм подсказвала. И ме “слушаха”, благодаря, за което. Харесвало ми е да бъда полезна и да давам съвети. 🙂

Някаква причина при мен е диагнозата. Такива причина, която ограничава полезността ми. Рязко! … И защо е всичко това – за да чуя околните, “настояващи” за моя книга. Даваха ми много съвети и аз взех, че съм “чула” нещичко. 🙂 Благодаря!